Очарователните и пищни хризантеми украсяват градините от юли до късна есен, когато повечето растения отдавна са завършили своя цъфтеж и вече се готвят за следващия сезон. Независимо от дъждовете, ветровете и студа, ярките цветове с хладно превъзходство и горчив аромат се запазват непроменени понякога до Коледа.
Вчера и днес
Декоративните качества на хризантемата са оценени преди много векове. Нейното културно отглеждане започва още през III в пр.н.е, когато в Китай вече има създадени над 2000 сорта. Много по-късно е пренесена в Япония, където се развива усилена селекционна дейност. Там тя дотолкова навлиза в бита на японеца, че се превръща в национален символ и се свързва със слънцето и зараждащия се живот. В Европа е пренесена през XVII в., но по-голямо значение като декоративна култура придобива през последните 150 г.
Днес сортовото разнообразие на хризантемата е изключително голямо, а технологията на оглеждане дотолкова усъвършенствана, че позволява получаването на рязан цвят през цялата година.
Не е капризна, но все пак има нужда от малко внимание
Отглеждането на хризантемата не е сложно, но за получаването на качествени цветове е необходимо да се съобразяваме с нейните основни изисквания към почва, влага, температура и светлина. Най-добре се развива на богати с хранителни вещества почви с високо съдържание на хумус и органични торове при рН 6,0- 6,5. Поддържането на висока почвена и въздушна влага е задължително през целия период на отглеждане. Не понася високи температури над 28-30о С, които предизвикват ранно разклоняване и ускоряване на цъфтежа.
Въпреки че хризантемата обича почви с високо съдържание на хумус, обилното торене с оборски тор не е най-доброто поради наличието на болести, неприятели и плевели. По-добре е да се ползват обеззаразени почвено-торфени смески, където рН и хранителните вещества са оптимизирани. Засаждането се извършва на лехи, като на 1 м2 се разполагат 48-50 растения за едроцветните и 35-40 за букетните сортове. Сроковете на засаждане се съобразяват с желаното време за получаване на цвят и от сорта.
Хризантемата е растение на късия ден и образува цветни пъпки при 12-13-часов ден. Специфичните изисквания на растението към температура и продължителност на деня се използват за регулиране периода на цъфтеж и получаването на рязан цвят за по-дълъг период. За някои сортове има разработена технология, при която е възможно получаването на цветове за три месеца.
По време на вегетация хризантемите се нуждаят от постоянно поливане, редовно подхранване с почвени и листни торове, както и от растителнозащитни мероприятия за предпазване от болести и неприятели. Често се нападат от листни въшки, оранжерийна белокрилка, акари или нощенки. От болестите с най-голямо значение са брашнеста мана, сиво гниене, листни петна и бяла ръжда.
Качествените пъпки са наобиколени от мъници
При едроцветните сортове хризантеми решаваща за получаването на качествени цветове е схемата на пензиране. В зависимост от произхода на посадъчния материал и времето на засаждане се прилага различна технология на пензиране. Първото прекършване на върховете (пензиране) се извършва след прихващане на растенията при височина 10-12 см. На всяко растение се оставят 1 или 2 от най-силно развитите странични разклонения. Останалите по главното стъбло се премахват. Появилите се странични разклонения и пъпки по цветоностните стъбла също се премахват. За много сортове първата пъпка не е качествена и тя се отстранява, с което се извършва второто пензиране. Оставя се следващата (втора коронна) пъпка, от която се получават едри цветове.
Качествената пъпка се познава по това, че е заобиколена от много по-дребни пъпки, които внимателно и навреме се премахват. Тази схема на пензиране се прилага при ранно засаждане на вкоренени резници. Когато се използват такива направо от майчиното растение, се извършва и трето пензиране и се оставя за цвят трета коронна пъпка. При по-късно разсаждане – след 15 юни, се извършва само едно пензиране. Дребноцветните сортове се пензират само веднъж, като се оставят горните 3-4 разклонения. При поява на букета от пъпки се премахва главната, най-едра, за да се изравнят по големина останалите и да се получи едновременен цъфтеж.
За получаването на качествен цвят с дълги дръжки е необходимо и изграждането на подпорна система. Най-подходящи са дървени или метални рамки, на които се изплита мрежа. Първата се поставя, когато растенията достигнат височина 20-25 см, а втората - 40-45 см. При високите сортове се налага и трета мрежа.
Искате ли да oтгледате палма от фурма? Не е никак трудно, ако имате десетинагодишно... търпение. Не е случайно, че палмовият лист, почитан още от древността, е символизирал многовековните усилия на чо...
От какво ли вече не се правят плетени мебели? От ратан, палмови листа, морска трева, върба... Вариантите са многобройни, както традиционни, създадени по мотиви на древни народни занаяти, така и най-съ...
То е първото нещо, което външните хора виждат в един дом, затова ненапразно го наричат „визитната картичка" на стопаните. Помислете дали сте отделили достатъчно внимание на това помещение - не само за...
Ловджийска салата Прoдукти: 4 кг зеле, 2 кг чушки, 2 кг моркови; зa маринатата: 1 ч.ч. сол, 1 ч.ч. захар, 1 ч.ч. олио, 1 глава целина, черен пипер на зърна Нaчин на приготвяне: Почистеното з...
Фуксия украсява двора и терасата