Възпитайте детето да бъде победител

Как да научим детето да цени себе си? Това е и лесно, и сложно едновременно. Всъщност детето трябва да се обича истински и правилно да се възпитава. Тогава половината от самоуважението ще „проникне” в детето ви заедно с вашата любов, а втората половина ще дойде заедно с неговите първи, макар и съвсем детски успехи.

Самооценка за шестица

От 1 до 5 години за всички деца е свойствено усещането за всемогъщество. Това им позволява да се приспособят към този сложен свят, в който са попаднали. На езика на психолозите такова чувство на всесилие се нарича грандиозна самостоятелност и на нас, родителите, до определена степен е необходимо да помагаме на своето дете, поддържайки тази илюзия, за да му помогнем да стане победител в живота.

Постоянно го ободрявайте.
„Ти можеш да построиш кула!”, „Ти беше най-красивото момиче на забавата”, „Това твоята рисунка ли е? Колко е кракива!” - жизнеутвърждаващите и подтикващите към действие реплики просто са необходими на детето, особено от родителските уста. Такава поддръжка помага да се сформира у малкия човек вътрешно безусловно самоуважение. Той ще израсне активен и уверен в себе си. Силата на вашите думи е способна да повиши самооценката дори на несъществуващи достойнства. „Ти си моята принцеса, красавица!” - твърди любящата майка на своето малко дебеличко дете и - о, чудо - минават 20 години и девойката, външните данни на коята са далече от приетите признаци на красота, е уверена в своята неотразимост и с удоволствие наблюдава своето отражение в огледалото. И като следствие - успех при противоположния пол и щастлива женска съдба. Ето какво значи правилната насоченост, заложена в детството.

Когато е нужно, помагайте.
Ако чувствате, че детето се оценява ниско, предложете му занимание, в което то може максимално да изрази себе си и по такъв начин да израсне в собствените си очи. Един ще се прояви в спорта, друг в пеенето, рисуването, танците... И тези постижения задължително някой ще забележи, ще се възхити и похвали. Чуждите положителни отзиви също се записват на съзнателно или подсъзнателно ниво и работят за самоуважението.

По-често хвалете детето.
Повод винаги може да се намери. Нищо, че задачата е изпълнена неправилно, порадвайте се на това колко внимателно детето се е подписало на своя лист. Отбелязвайки неточностите и грешките, веднага направете акцент върху успехите на детето. Обръщайте неговото внимание дори на най-незначителните постижения.

Работа над грешките

Периодът на грандиозна самостоятелност преминава и към шестата, седмата година може да се смени с фазата на съмнения, страхове, осъзнаване на това колко много предстои да научи и да опознае. Детето още не е толкова уверено дали ще може да нарисува къща, да научи дълго стихотворение, да завърши училище и университет с отличен успех.. То, разбира се, се опитва, говорейки с езика на възрастните, да бъде компетентно и ефективно на своето равнище. Но някои опити естествено търпят фиаско - и в този момент детето трябва да се насърчи, иначе ще израсне губещ човек.

Колкото може по-рядко се дразнете на своето дете.
Да, децата могат да ви ходят по нервите. Но вашата досада и недоволство формират у детето губеща стратегия в живота и те изпускат нивото на своето самоуважение. Затова сдържайте се! Поемете повече въздух, задръжте и пребройте до 10 - просто е, но върши работа. Имайте предвид обаче, че и в похвалите трябва да има мярка. При детето, възпитаващо се в атмосферата на хиперопека и непрекъснато превъзнасяне на неговите достойнства, още повече несъществени и мними, се изработва стереотип на инертност към всякакъв род трудности, повишена самооценка и извънредни претенции към обществото. Жизненият принцип: „Първо аз, после всички останали” или „Аз съм най-добрият, на мен всички са длъжни” не води към успеха.

По-малко критикувайте.
Съмненията в себе си и детските комплекси са един от факторите за развитие личността на детето, но само в този случай, ако те под вашия придирчив поглед не прерастват в самобичуване, безпомощност и апатия. Какво ще стане с детето, чиито родители казват:”Аз на твоите години бях постигнала много” и „На кого приличаш такава мекушава, отпусната?”, „В сравнение със сестра ти твоите способности са по-ниски от средното”... Детето или завинаги ще загуби самоуважение и вяра в себе си, или през целия си живот ще ви доказва обратното. При първия вариант то ще остане безинициативно, нецелеустремено, вечно ще чака вашите ценни указания и както в детството ще търси одобрение. За никакво уважение към себе си не може да става дума. Вторият вариант е лош с това, че бясната воля и решимост в достижението на поставените задаче не се подкрепят от чувството на самоуважение и самоудовлетвореност. Каквито и да са успехите, струва ни се, че това е малко, трябва по-голям резултат. Това води до хиперкомпенсация, а тя е физическо и психическо изтощение. Ето защо е важно още в детството да се балансира самооценката на човека, така че неговото желание да преуспее да не атрофира или да се превърне в налудничавост.

Никога не допукайте неуважение към себе си, бъдете за своето дете образец на висока самооценка и самоуважение.
Ако вие покорно се вслушвате в думите на свекърва си или позволявате безпардонно да ви тъпчат, то на вашето дете ще му бъде трудно да усвои уроците на самоуважение, каквото и да му говорите. Затова забранете да ви повишават глас, изисквайте извинение за грубостта, не допускайте вашето мнение да бъде игнорирано. Тогава на детето ще му бъде по-лесно да действа по аналогия и ще осъзнае същността на това понятие самоуважение.