Нарът (Punica granata) е дребно листопадно дърво или храст, ценно плодно и лечебно растение. В природата се среща в субтропиците на Мала Азия и Европа. В много страни се счита за символ на благоденствие, изобилие и плодородие. В стайни условия обикновеният нар, при ограничаването на кореновата система, достига на височина до 1,5 м. Още по-добре е да се отглеждат миниатюрните сортове, чийто ръст не превишава 30- 50 см.
Главното декоративно качество на това растение са цветовете. Те са събрани в съцветия или са единични, обагрени са в ярък пурпурен цвят. Цъфтежът започва през април и продължава до октомври, а миниатюрните сортове не спират да цъфтят и през зимата. Наровите растения буквално потъват под алената покривка на цветовете. През цялото лято върху наровото растение може да се радваме и на цветове, и на изключително красивите плодове. Те в зависимост от сорта са различни по големина, като най-едрите са и най-вкусни. Дребните са кисели, а най-дребните – още повече. За да завържат плодове, наровете не се нуждаят от допълнително опрашване. Брането на реколтата става не едновременно, а в зависимост от узряването - процесът на нарастване и зреене трае 4-5 месеца.
Нарът се размножава с резници, коренови издънки и семена. Резниците с дължина 10-12 см най-лесно се вкореняват през март-април. Това може да стане както в почвена смес, така и в съд с малко вода, в която те са потопени само около 1,5-2 см. Водата се сменя през 2-3 дни. Корените се появяват след месец-два. При размножаването с резници нарът започва да ражда след 3-4 години.
Понякога от корените израстват млади растения. Те се отделят внимателно и се засаждат в самостоятелни съдове.
Размножаването със семена се практикува рядко, защото новите растения започват да раждат след 6-7 години.
През първите 3 години растенията се пресаждат всяка година през януари-февруари, преди започването на растежа. Не бива да се използват големи съдове - те се подбират в зависимост от нарастването. Обикновено просто се прехвърля нарът в по-голям съд с нова почвена смес, но ако е необходимо, загнилите или повредени корени се подрязват и почвата се заменя частично или напълно. За да се развива добре, нарът трябва да почива през зимата. Обикновено заспива сам, но ако трябва, се предизвиква изкуствен покой, като почвата леко се засушава.
Хибридните сортове високи бегонии (Begonia elatior hybriden) са известни преди всичко като храстовидни саксийни растения. От тях обаче можете да си направите миниатюрно дръвче. Докато бегонията не се ...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Най-подходящи за отглеждането на френските грозда са някои планински и полупланински полета, където падат повече дъждове. При валежи под 700 мм растенията трябва да се засаждат, ако има възможност за ...
Сега е време за сеитба на късното зеле. Използват се различни сортове. Кьосе 17 е с вкусни зелки, подходящи за кисело зеле, но е много чувствително на мана. Балкан е най-разпространеният у нас сорт за...