Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте умерено бързо. Короната е прибрана. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Цъфти 1-2 дни след Португалската. Сортът е само-фертилен, плододава рано и дава обилна реколта. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Те са здраво закрепени на клончетата и трудно падат дори при силни ветрове. Дюлите са едри, кълбовидно-конични или крушовидни, със средно тегло до 430 г. Те са изравнени по големина и доста еднообразни. Кожицата им е гладка, зеленикаво-жълта, с лек мъх. Месото е бледожълтеникаво, крехко, достатъчно сочно, умерено кисело, с приятен аромат, с каменисти гранули само около семенните камери.
При домашни условия се съхранява много добре чак до януари. Плодовете не страдат от горчиви подкожни ядки, при груб транспорт кожицата им става кафява, което не предизвиква загниване на месото. Подходящи са за компоти, конфитюри, сладка и нектари.
Дрянът е един от първите предвестници на пролетта. Със своите многобройни и красиви съцветия той е станал символ на радостта, щастието и младостта, а с изключителната здравина на дървесината и голямот...
Напоследък често се говори за почвената реакция и предпочитанията на различните растения към нея. Освен това обаче трябва да се знае и нещо много важно - плесенните гъби по-добре се развиват при рН 3-...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
Бувардията (Bouvardia) е едно от стайните растения, което радва очите с прекрасен и богат цъфтеж в мрачните дни в края на есента и началото на зимата. Родината й е Централна Америка. Това са храсти не...