Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте умерено бързо. Короната е прибрана. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Цъфти 1-2 дни след Португалската. Сортът е само-фертилен, плододава рано и дава обилна реколта. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Те са здраво закрепени на клончетата и трудно падат дори при силни ветрове. Дюлите са едри, кълбовидно-конични или крушовидни, със средно тегло до 430 г. Те са изравнени по големина и доста еднообразни. Кожицата им е гладка, зеленикаво-жълта, с лек мъх. Месото е бледожълтеникаво, крехко, достатъчно сочно, умерено кисело, с приятен аромат, с каменисти гранули само около семенните камери.
При домашни условия се съхранява много добре чак до януари. Плодовете не страдат от горчиви подкожни ядки, при груб транспорт кожицата им става кафява, което не предизвиква загниване на месото. Подходящи са за компоти, конфитюри, сладка и нектари.
Рязанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, образуващо гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви съцветия. Расте и се развива непрекъснато да късна есен....
Повечето хора обичат "златната" есен. Едни от първите, най-ярко и разнообразно се оцветяват крушовите дървета. Особено красиви са те с различни присадки, създаващи необичаен живописен колорит. Обаче "...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Няколко вида молци са изкушени от червения пипер. Молецът по сушените плодове, който напада също ядки, зърно, семена, хлебни изделия, сушени билки силно вреди на подправката. Дребната пеперуда е оцвет...