Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте умерено бързо. Короната е прибрана. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Цъфти 1-2 дни след Португалската. Сортът е само-фертилен, плододава рано и дава обилна реколта. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Те са здраво закрепени на клончетата и трудно падат дори при силни ветрове. Дюлите са едри, кълбовидно-конични или крушовидни, със средно тегло до 430 г. Те са изравнени по големина и доста еднообразни. Кожицата им е гладка, зеленикаво-жълта, с лек мъх. Месото е бледожълтеникаво, крехко, достатъчно сочно, умерено кисело, с приятен аромат, с каменисти гранули само около семенните камери.
При домашни условия се съхранява много добре чак до януари. Плодовете не страдат от горчиви подкожни ядки, при груб транспорт кожицата им става кафява, което не предизвиква загниване на месото. Подходящи са за компоти, конфитюри, сладка и нектари.
Баклата е силно студоустойчива, с големи претенции към почвената и въздушната влага. Тези й качества позволяват да се засява и предзимно, най-добре в южните райони, където ще презимува успешно, рано н...
И след беритбата ягодите имат нуждата от хранителни вещества. По това време се образуват нови листа и ластуни и се залагат плодните пъпки за следващата година. Затова се препоръчва да се подхранват е...
Първо: Новата саксия не трябва да превишава по размер с 3-5 см предишната. Голяма е вероятността растението да не може веднага да усвои почвата и затрупалият го субстрат да го погуби. Но има и растени...
Родината на афеландрата (Aphelandra squarhosa) са тропичните гори на Бразилия. Среща се също в Колумбия и Мексико. Формирала се като вид в този район на света, тя има характера на всички растения с по...