Кършат се само силните лози

При кършенето се премахват върховете на леторастите заедно с 5-6 до 8 междувъзлия на летораста. Това се прави обаче само на силни лози, за да се спре прекаленото изразходване на пластични вещества за удължаване на леторастите. Когато кършенето е направено грешно, резултатите не са добри. Най-често прекършват леторастите преждевременно, в повечето случаи прекалено ниско и така нанасят значителни повреди на гроздето. Намалява и силата на лозата и на нейната студоустойчивост. Ниското и ранно кършене на леторастите веднага след оплождането и наедряването на зърната е изключително вредно, защото лишава гроздето от достатъчно листа за изхранването му. Излагането на растящите гроздове на повече светлина и преки слънчеви лъчи често довежда до прегаряне на зърната. Ранното прекършване на леторастите активира и развитието на повече колтуци, които зашумяват лозата. Леторастите надебеляват и не могат да узреят добре, по-лесно ще измръзнат през зимата.
Правилно е лозите да се кършат след като затихне растежът на леторастите, това е в края на юли и началото на август. Така ще се облекчи тежестта върху телената конструкция, ще се подобри осветлението на гроздовете и по-лесни ще са обработките между редовете. Установено е, че за нормалното узряване на гроздовете и запасяването на лозите с достатъчно резервни хранителни вещества върху летораста над гроздето трябва да има около 16-18 листа. Само в райони с недостатъчна почвена влага по-ниското кършене намалява изпаряващата листна повърхност.
За сортове, склонни към изресяване като Мискет Хамбурски, Чауш, се препоръчва слабо да се прекършат леторастите непосредствено преди цъфтежа. Така хранителните вещества се насочват към цъфтящите реси и нарастването е по-интензивно. Асмите обикновено не се кършат.