Малините може да се засаждат през пролетта и през есента. Пролетното е за предпочитане по местата, където зимата духат силни ветрове, не се задържа снежна покривка и температурите падат до минус 20 и повече градуса. В по-топлите райони, особено там където зимата е мека, от есенното засаждане може да се очакват по-добри резултати. Най-благоприятният срок е втората половина на октомври и началото на ноември. По това време температурата и на въздуха и на почвата е сравнително висока, почвата е влажна, не изсъхва бързо, както през пролетта, и засадените растения успяват да се вкоренят добре до настъпването на големите студове. Засадените по-късно има опасност да измръзнат. Така че не отлагайте.
За да се радвате всяка година на богата реколта, подгответе старателно почвата. Направете всичко възможно да я обработите колкото е възможно по-дълбоко. Най-добре е да риголвате. Това ще рече да копаете на дълбочина поне на две прави лопати, като направите така, че долният пласт да отиде отгоре, а горният, който е по-плодороден, да попадне под него, където ще се развият корените на малините. Ако това ви се види трудно и невъзможно, копайте поне на една права лопата. С тази обработка заровете в почвата по 4-6 кг угнил оборски тор или компост, 20-40 г суперфосфат и 15-20 г галиев сулфат на квадратен метър.
При покупката на посадъчния материал гледайте всяко растение да е с добре развита коренова система. Същото се отнася и за издънки, взети от старо ваше или на ваш приятел малиново насаждение. Онези издънки, които имат само няколко коренчета, хич не ги засаждайте. Дори да се прихванат, трудно формират храст, встъпват късно в плододаване, а това е загуба на време.
Подходящите разстояния на засаждане са 1,5-2 м между редовете, а в реда – 40-50 см растение от растение. За засаждането им изкопайте дупки, толкова широки, че да се разположат корените свободно в тях. Дълбочината на засаждането трябва да е тази, на която са били в разсадника (това не е трудно да се види), но понеже почвата все още не е улегнала, постарайте се тя да е с 3-4 см повече. Всяко растение полейте с по 3-4 л вода. Изрежете стъблата на до около двадесетина см височина - не си заслужава да стърчат през зимата и да ги брули вятъра. А загърлянето пък още повече ще повиши устойчивостта им на вятър и студ.
Стапелията (Stapelia) е изключително красиво стайно цвете. Тя е от семейството на кактусите, въпреки че няма бодли. Цветовете й наподобяват петолъчна звезда, но за съжаление отделят доста неприятна ми...
Топлите гнезда са култивационни съоръжения, които дават възможност да се отгледат ранни зеленчуци в сроковете, които бихте го постигнали, ако използвате полутопъл парник, но при значително по-малко пр...
Овощните растения се отглеждат на едно място в продължение на много години. Грешките, допуснати при избора на видове, сортове и подложки, както и при засаждането, се проявяват много късно и в повечето...
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...