Малините може да се засаждат през пролетта и през есента. Пролетното е за предпочитане по местата, където зимата духат силни ветрове, не се задържа снежна покривка и температурите падат до минус 20 и повече градуса. В по-топлите райони, особено там където зимата е мека, от есенното засаждане може да се очакват по-добри резултати. Най-благоприятният срок е втората половина на октомври и началото на ноември. По това време температурата и на въздуха и на почвата е сравнително висока, почвата е влажна, не изсъхва бързо, както през пролетта, и засадените растения успяват да се вкоренят добре до настъпването на големите студове. Засадените по-късно има опасност да измръзнат. Така че не отлагайте.
За да се радвате всяка година на богата реколта, подгответе старателно почвата. Направете всичко възможно да я обработите колкото е възможно по-дълбоко. Най-добре е да риголвате. Това ще рече да копаете на дълбочина поне на две прави лопати, като направите така, че долният пласт да отиде отгоре, а горният, който е по-плодороден, да попадне под него, където ще се развият корените на малините. Ако това ви се види трудно и невъзможно, копайте поне на една права лопата. С тази обработка заровете в почвата по 4-6 кг угнил оборски тор или компост, 20-40 г суперфосфат и 15-20 г галиев сулфат на квадратен метър.
При покупката на посадъчния материал гледайте всяко растение да е с добре развита коренова система. Същото се отнася и за издънки, взети от старо ваше или на ваш приятел малиново насаждение. Онези издънки, които имат само няколко коренчета, хич не ги засаждайте. Дори да се прихванат, трудно формират храст, встъпват късно в плододаване, а това е загуба на време.
Подходящите разстояния на засаждане са 1,5-2 м между редовете, а в реда – 40-50 см растение от растение. За засаждането им изкопайте дупки, толкова широки, че да се разположат корените свободно в тях. Дълбочината на засаждането трябва да е тази, на която са били в разсадника (това не е трудно да се види), но понеже почвата все още не е улегнала, постарайте се тя да е с 3-4 см повече. Всяко растение полейте с по 3-4 л вода. Изрежете стъблата на до около двадесетина см височина - не си заслужава да стърчат през зимата и да ги брули вятъра. А загърлянето пък още повече ще повиши устойчивостта им на вятър и студ.
Пролетното присаждане е една от основните овощарски практики, чрез която много диворастящи растения могат да се превърнат в ценни овощни сортове. Кисeлиците се присаждат с ябълки, дивите круши – с кру...
Фъстъчените семена са изключително калорична храна, съчетават мазнини, белтъчини и въглехидрати. Това се среща при малък брой растения. В Европа са пренесени от Азия и затова са наричани Китайски орех...
Голям проблем за гроздовата реколта са косовете. Те могат така да изкълват плодовете, че нито едно зърно да не остане. Ще ви предложим начин, по който можете да ги изгоните от вашите насаждения. Вз...
Водният зюмбюл (Eichornia crassipes) е от семейство Pоntederiасeae. Големите листа на това плаващо растение са разположени на дебели дръжки и събрани в розетка. Черните мъхести корени са събрани в гъс...