Малините може да се засаждат през пролетта и през есента. Пролетното е за предпочитане по местата, където зимата духат силни ветрове, не се задържа снежна покривка и температурите падат до минус 20 и повече градуса. В по-топлите райони, особено там където зимата е мека, от есенното засаждане може да се очакват по-добри резултати. Най-благоприятният срок е втората половина на октомври и началото на ноември. По това време температурата и на въздуха и на почвата е сравнително висока, почвата е влажна, не изсъхва бързо, както през пролетта, и засадените растения успяват да се вкоренят добре до настъпването на големите студове. Засадените по-късно има опасност да измръзнат. Така че не отлагайте.
За да се радвате всяка година на богата реколта, подгответе старателно почвата. Направете всичко възможно да я обработите колкото е възможно по-дълбоко. Най-добре е да риголвате. Това ще рече да копаете на дълбочина поне на две прави лопати, като направите така, че долният пласт да отиде отгоре, а горният, който е по-плодороден, да попадне под него, където ще се развият корените на малините. Ако това ви се види трудно и невъзможно, копайте поне на една права лопата. С тази обработка заровете в почвата по 4-6 кг угнил оборски тор или компост, 20-40 г суперфосфат и 15-20 г галиев сулфат на квадратен метър.
При покупката на посадъчния материал гледайте всяко растение да е с добре развита коренова система. Същото се отнася и за издънки, взети от старо ваше или на ваш приятел малиново насаждение. Онези издънки, които имат само няколко коренчета, хич не ги засаждайте. Дори да се прихванат, трудно формират храст, встъпват късно в плододаване, а това е загуба на време.
Подходящите разстояния на засаждане са 1,5-2 м между редовете, а в реда – 40-50 см растение от растение. За засаждането им изкопайте дупки, толкова широки, че да се разположат корените свободно в тях. Дълбочината на засаждането трябва да е тази, на която са били в разсадника (това не е трудно да се види), но понеже почвата все още не е улегнала, постарайте се тя да е с 3-4 см повече. Всяко растение полейте с по 3-4 л вода. Изрежете стъблата на до около двадесетина см височина - не си заслужава да стърчат през зимата и да ги брули вятъра. А загърлянето пък още повече ще повиши устойчивостта им на вятър и студ.
Австралийският кестен (Castanospermum australe) е изключително оригинално растение от сем. Бобови, чиято родина е източното крайбрежие на континента Австралия. Там то е много стройно високо дърво, от ...
От средата на май до втората половина на юни в градините може да видите ажурно храстче с розови цветове с необичайна форма, напомнящи стилизирано изображение на сърце. За това му сходство растението е...
До към средата на юли е желателно да окосите плододавалите ягоди. Не е добре много да се бавите. Листата се премахват на височина 3-4 см над почвената повърхност. Трябва да се работи внимателно, иначе...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...