Оцетът е един от хранителните продукти, използван от човека още през древността наравно с хляба, виното, пивото и млечните продукти. Названието му произхожда от фреските думи “вин” и “агрия”, което означава “вкиснато вино”.
За да получите ябълков оцет, първо трябва да си направите вино (сидър), което след това се подлага на оцетно-кисела ферментация. Използват се сочни, добре узрели ябълки, без семки, които се нарязват и смилат добре. Следва пресоване, за да се получи сок. Към него се прибавя около 80-100 г захар за всеки литър, разтворена предварително в затоплен сок. Това се прави с цел да се осигури поне 10 градуса алкохол на бъдещото вино. Алкохолната ферментация трябва да протича в стъклен съд при температура 15-20ºС. Ферментиращата течност се разбърква всеки ден, за да се осигури по-бързо врене. Приключи ли ферментацията, ябълковото вино се оставя в покой известно време, за да се позабистри, след което се преточва.
Вторият етап предвижда оцетно-кисела ферментация в ябълковото вино, при която алкохолът се превръща в оцетна киселина. Тя трябва да протича при температура около 25-30ºС. За целта ябълковото вино се затопля предварително. Още в самото начало към течността се прибавя хлебна мая, затоплена до същата температура в доза поне 10-15 г за литър бъдещ оцет. Съдът не трябва да е пълен до горе. Да се използват само стъклени или пластмасови съдове, но в никакъв случай дървени.
При спазване на горните условия, ябълковият оцет е готов за 8-10 дни. Желателно е да му се прибави по 1 грам 6-процентова серниста киселина за всеки литър.
Клонките остават най-здраво прикрепени към ствола и неговия продължител, когато излизат под ъгъл 45 градуса. Ако е по-малък, в мястото на свързването, където се е образувал ъгълът, не се образува дост...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
Ябълката сравнително добре се приспособява към различни почвени и други условия, което позволява отглеждането й в почти цялата страна. Поради това тя неизменно присъства в любителските смесени градини...
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...