Облепихата е известна още като ракитник или сибирски ананас. Тя принадлежи към сем. Elaeagnaceceae. Известни са три вида - с най-ценни стопански качества е Hippophae rhamnoides. В диво състояние облепихата расте в Азия, Европа и преди всичко в Монголия, Сибир, Алтай, Кавказ, Прибалтика, Турция. У нас естествени находища има край Варна и пограничните райони с Турция.
Интересът към това растение се увеличи особено през последните две десетилетия, когато беше установено, че плодовете му са ценна поливитаминна суровина. Те съдържат до 5% облепихово масло. Много са богати на аскорбинова киселина, която в различните сортове и форми се колебае от 66 до 300мг/%. Витамин Е, К, Р, малки количества от витамините В1, В2, В9, каротин съдържат облепиховите плодове. В тях има и 15 микроелемента, сред които желязо, манган, магнезий, бор, алуминий, силиций и титан.
С облепиховото масло се лекува язва, изгаряния, незарастващи рани, радиоактивни облъчвания, някои гинекологични заболявания, трихома, ревматични заболявания, косопад, анемии.
За нашата страна това е съвсем ново растение, което започна да се отглежда през последните няколко години.
Облепихата е храст, достига от 3 до 5 м. Образува издънки, които силно се разклоняват и имат многобройни къси клонки, при повечето сортове завършващи с тънки и дълги шипове. Леторастите са сребристо-сиви, а клонките и клоните ръждивокафяви до матовочерни. Листата са продълговати, с къси дръжки, от горната страна зелени, а от долната сребристо-зеленикави.
Растението е разделнополово и двудомно, т.е. има мъжки и женски форми. Докато започнат да раждат обаче не могат да се разпознаят. Цветните пъпки се залагат само по едногодишните прирасти на клонките. Тези пъпки при женските растения са по-дребни, отколкото при мъжките. Освен това са леко удължени, докато при мъжките пъпките са по-едри и доста заоблени.
Цветовете не привличат пчелите и нямат декоративни качества. Независимо от това облепихата е много подходяща за отглеждане в паркове и вилни места заради красивите си листа и отрупаните с плодове дълги клонки.
Плодовете са оцветени в кремаво-жълто, оранжево или почти яркочервено. Средното тегло на един плод е от 0.50 до 0.70 г. Притежават специфичен вкус и приятен аромат.
У нас започват да зреят от началото до края на август. Бързо омекват за няколко дни още на дърветата и чак тогава се берат.
Облепихата понася отрицателните зимни температури доста добре. Светлолюбива е и сравнително влаголюбива култура. Затова е добре да се отглежда там, където може да се полива. Най-добре расте и се развива на сравнително леки, проветриви, със слаба киселинност почви.
Сортове
От най-разпространените у нас сортове интерес представляват Дар Катуни, Витаминная, Масличная, Новость Алта - те са без шипчета. От едно растение облепиха се получат по 8 - 10 кг, а когато то е в много добро здравно състояние и за него са полагани внимателни грижи може да даде и 15 кг плод.
В стъклените оранжерии картофената мана е опасна болест за доматите, както за младите растения, така и за растенията напреднали в развитието си. Преглеждайте редовно растенията и при поява на болестта...
За да имате и през зимата на трапезата пресни моркови, трябва да ги засеете в началото на юни. Така че, ако след ранните култури се освободят площи, може да настаните там моркови. Много добри предшест...
В рода Цианотис (Cyanotis) са включени около 50 вида листнодекоративни растения. Всички те приличат на много известната у нас традесканция, тъй като са от едно семейство - Cammelinaceae. Най-често се ...
Това интересно растение произхожда от областите на Големите езера в Северна Америка. Познати са 15 вида, но като културни растения се използват само два: Монарда дидима е с високи до 80 см разклоняв...