Засаждайте овошките сега, за да се прихванат
^{Най-уязвими на пролетния студ са бадемът, кайсията и прасковата}

Овощните растения се отглеждат на едно място в продължение на много години. Грешките, допуснати при избора на видове, сортове и подложки, както и при засаждането, се проявяват много късно и в повечето случаи са непоправими. От срока и начина на засаждане до голяма степен зависи прихващането и доброто развитие по-нататък.
На какво основно трябва да се обърне внимание при засаждането? На първо място, това е срокът на засаждане. То може да се извърши както през есента, след листопада, така и рано напролет. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Освен, че периодът е по-продължителен и не се налага съхранение на материала, то е свързано и с развитието на корените. Растежът на корените продължава чак до края на декември и започва още в края на зимата. Това дава възможност на засадените през есента дръвчета наранените им клони да зараснат и да започне развитието на нови коренчета. Развитието им се възстановява още към края на зимата и дръвчетата започват да се развиват много по-добре. Особено наложително е есенното засаждане на видовете, които започват да се развиват много по-рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата и афъзката.
Преди засаждането наранените и засъхнали корени се изрязват до здрава тъкан, като по възможност се запазват повече корени. Преди засаждането корените се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор. Това благоприятства зарастването на наранените корени и по-плътно прилягане на почвата към тях.
Дълбочината на засаждане зависи от подложката, на която са присадени дръвчетата. При смесени подложки, които основно се при костилковите и орехоплодните, засаждането е на дълбочина няколко сантиметра над кореновата шийка. Както по-дълбокото, така и по-плиткото засаждане при тези подложки, се отразява неблагоприятно на развитието и може да доведе и до загиване на дръвчето.
При вегетативните подложки, които сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, засаждането е по-дълбоко - до мястото на присадката.
Наторяването на посадъчната ямка влияе много благоприятно на новозасаденото дръвче. То се осъществява, като повърхностният слой от изкопаната ямка се смесва с 15-20 кг угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор. Последният може да се замени с една кофа дървесна пепел. С част от тази смес се запълва ямката, като леко се притъпква и се оформя широка пирамида, а с останалото се покриват корените. След покритието им с почва се притъпква, допълва се ямката и отново се притъпква. Накрая се покрива с рохкава почва, върху нея се поставя сламест оборски тор и се полива с 1-2 кофи вода.