Арпаджикът е готов за вадене

В края на юли или началото на август, ако забележите, че лехата, в която отглеждате арпаджик, започва да жълтее, не се страхувайте, че е нападнат от болест. Това показва, че вегетацията на арпаджика е приключила. Отначало се наблюдава жълтеене на върховете на листата, а в последствие и цялата надземна маса се обагря така и засъхва. Растенията полягат, което показва, че арпаджикът вече е узрял и встъпва в състояние на покой. Ако по края на лехата има все още зелени растения, то те трябва да бъдат прибрани по-късно. Много добра е практиката, при която преди да се извадят луковичките, да се почисти изсъхналата листна маса.
Реколтата се прибира, като се изскубват растенията или се подкопават леко. Изваденият арпаджик се разстила на тънък пласт на сухо място, за да просъхне. С прибирането на луковичките не трябва да се закъснява, защото може да завали и да поникне.
Добре просушеният арпаджик се почиства от сухите листа, почвата и другите примеси останали при изваждането му и се сортира в три фракции: дребен - луковичките, на който са с диаметър до 0,8 см; среден - с диаметър от 0,9 до 2,2 см и едър - с диаметър над 2-3 см. Най-дребният арпаджик почти не се използва за посадъчен материал, а едрият – над 3 см, познат в практиката като попска се ползва предимно за получаване на лук за пера.
От арпаджика обикновено може да получите от 100 кв. м около 100 кг , но ако положите повече грижи и до 250 кг.