Важно агротехническо мероприятие при отглеждане на зеленчуковите растения е загърлянето, защото много от тях имат тази особеност да образуват допълнителни (адвентивни) корени, когато стъблата им допират до умерено влажна почва. Целта на загърлянето е също така да се запазят и укрепят растенията от вятъра, да се предизвика образуването на нови, допълнителни корени (домати, патладжани, краставици, тикви, тиквички, пъпеши, дини, зелеви култури), да се увеличат клубените (картофи), да се етиолират растенията (аспержи, ендивия), да се запазят младите растения от измръзване ( ревен), а се заринат с пръст измитите от дъждовете корени и клубени. Загърлянето обикновено се извършва за повечето зеленчукови култури при втората копан. То става като около стъблата на растенията се натрупва умерено влажна почва, а не суха, защото ще се влоши водният режим около същите.
Загърлянето трябва да се практикува редовно, защото то стимулира образуването на новите корени, с които се подобряват условията за хранене на растенията, стават по-устойчиви срещу действието на вятъра. При нашия климат загърлянето на зеленчуците през вегетацията подпомага развитието на културите и увеличава добива им.
Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladospor...
След приключване на бурната алкохолна ферментация във виното протича и тиха и виното започва спонтанно да се избистря. На дъното на съда се образува различна по обем утайка, която повечето стари винар...
Сивото гниене /Botrytis cinerea/ е често срещана и опасна болест по гроздето. При дъждовни години особено през лятото и при силно чувствителни към болестта сортове то може да причини значителни за...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...