Цветето на Хеба се нуждае от много внимание

Хебе (Hebe) е красив храст с божествено име. Кръстен е на Хеба - дъщеря на Хера и Зевс. Божественият произход на този вечно-зелено растение ясно личи в приятно зелените месести листа, които искрят и блестят като малки звезди. От над 100 вида хебе, които произхождат от Нова Зеландия, у нас се подхожда предпазливо към отглеждането им заради непредвиденото влияние на ниските температури през зимата. Дори храстът да се отглежда в стайни помещения, те задължително трябва да са неотоплявани. Растението трябва да се пръска редовно с вода. Хебето е външно растение и обича свободата. Има видове, като хебе макранта (Hebe macranta), което не се страхува от височините и е уютно разположено в планинските области на Нова Зеландия, но издържа на ниски температури едва до минус четири градуса и не е зимоустойчиво. Освен блестящите му зелени листа, то привлича вниманието и с красивите си снежнобели цветове.

Някои издържат до - 18 градуса

Малко издръжливо на ниските температури (до -10 градуса) е достигащият до 60 см височина хебе маргерифиш (Margery Fish). Този вид носи името на дама, която го е опитомила в Англия в градината си и след това разпространила на пазара. Това хебе също на височина не достига повече от 60 см и 1 м широчина. Цветовете са тръбовидни, лилаво-сини и много красиви.
Има и видове, които издържат до минус 18 градуса. Например можем да си позволим да засадим вида хебе верникоза (Hebe Wernicosa). Този храст расте бавно и достига височина до 45 см, но прави много широки туфи. Овалните листа привличат с яркия си зелен цвят, а над тях цъфтят дребните бели, приличащи на снежинки цветове.
Най-открояващи се, като класове по върховете на клонките в люляково-бледовиолетови краски са цветовете на хебе кънтрипарк (Hebe Countrypark). Под тях следват срещуположно наредените листа, които са с удължено продълговата форма. Те се различават и по оцветяването си. Общо изглеждат сивкаво-зелени, а по върховете имат червен оттенък. Клоните на този храст са плътно обхванати в листа и невисоките туфи, достигащи до 1 м, по време на цъфтежа от юли до октомври се превръщат в красиви виолетови петна в градината.
Много забележително е хебе охрацея (Hebe ochracea). То расте бавно и достига едва 30 см височина, но е с голяма ширина. Листата са дребни, а цветовете и филизите добиват цвят охра, който по-късно минава в жълт.

От пролет до есен подхранвайте

Когато хебето се е заселило на моравата ви, имайте предвид, че макар и бавно растящи, тези храсти от пролетта до есента се нуждаят от много поливане и подхранване. Зимата, когато си почиват, поливките се ограничават до минимум. Размножаването се извършва вегетативно чрез резници. Те се режат напролет и се набучват в пясък. Ако се съмнявате в устойчивостта им на студ, можете да отглеждате хебето в саксии, като през зимните месеци ги пренасяте в светли помещения, където трябва да стоят до май.