Китайската роза (Hibiscus rosa sinensis) е един от многобройните членове на рода на хибискусите, които влизат в семейство Малвови. Родом е от Югоизточна Азия, но свободно расте по всички топли краища на света. Освен за декоративни цели там го употребяват и като зеленчук и лекарство. Под името каркаде влиза в състава на много видове плодов чай. Хибискусът е национален символ на Малайзия, а на Хаваите го наричат "цветето на красивите жени".
Както по целия свят, така и у нас китайската роза се отглежда с любов в много домове, като понякога достига размерите на малко дръвче и живее повече от 10 години. Обикновено цъфти в розово или червено с едри фуниевидни цветове - прости или кичести. Напоследък чрез вноса от Холандия се появиха прекрасни хибискуси, грейнали във всички багри без синьо. Гърлото на цвета обикновено е в различен, по-тъмен тон. Простоцветните сортове изглеждат по-изящно, сякаш по тях са накацали екзотични пеперуди. Цветовете издържат обикновено няколко дни, но затова пък добре отглежданите хибискуси са отрупани с пъпки, които разцъфват последователно, така че от ранна пролет чак до зимата можем да се радваме на потъналия в цвят храст.
Китайската роза е контейнерно растение, което страда, ако го отглеждаме в малък съд. През пролетта, преди да се появят пъпките, трябва да се подстригва - младите клонки се изрязват наполовина. Следва пресаждане в смес от 2 части градинска пръст, 1 част угнил оборски тор и 1 част листовка и съдът с цветето се поставя на слънчево и проветриво място. Може да се изнесе и на балкона, но само когато се установи трайно топло време. По време на нарастването и цъфтежа се полива обилно и няколко пъти може да се подхрани. През есента и зимата, особено в слабо отоплени помещения с висока въздушна влажност, поливките се разреждат, но мястото също трябва да е слънчево. Добре е при всяка възможност да пулверизирате или да къпете китайската роза. Освен че поддържа добрия растеж водата предпазва цветето от щитоносните въшки, които много често го нападат.
Размножаването на хибискуса става през лятото с връхни резници, които лесно се вкореняват във влажен субстрат или във вода. Младите растения се засаждат в малки саксии, а през пролетта се пресаждат в големи съдове.
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Преди три години засадих слива в градината ни, но и досега нямам реколта. Какъв е проблемът? При костилковите култури (слива, вишна и др.) няма периодичност на плододаването, както е заложено пр...
Отглеждам патладжани в оранжерия. Има много завързи, а плодовете в най-добрия случай са само няколко. Останалите не завръзват, а ако успеят, те не узряват. Какво да правя? Слабото образуване на ...
Пахиподиумът (Pachypodium lamerei) е рядко срещан у нас красавец, типичен представител на сукулентните растения. Наричат го още “мадагаскарска палма”. Дебелото сочно стъбло е изправено и осеяно с мно...
Намерете място и за бровалията