Към изваждането на фъстъците се пристъпва, когато семената в растението узреят около 75-80 %, което при сортовете Калина, Садово 2609, Росица и Кремена се установява по червената окраска на семената. Този период обикновено настъпва в края на септември. При сорта Орфей узряването не може да се установи по окраската на семената, която е светла. Най-сигурният начин, че семената вече са зрели, е, когато с джобно ножче се изстърже кожичката на плода. При узрелите плодове и семена след премахването й се показва тъмнокафява до напълно черна окраска на долния пласт, която при ранните сортове прониква и във вътрешната част на черупката под формата на черни точки или петна. Други признаци, по които може да се установи дали семената са узрели е лесното откъсване на плодовете от дръжките и повяхване и пожълтяване на листната маса.
Подрязаните растения се изваждат от почвата, изтръскват се от пръстта и се събират в редове с изправени нагоре плодове, за да се сушат на полето. Трябва да се има предвид, че от качеството на подреждането на растенията в редовете зависи в много голяма степен добивът и качеството на продукцията. При плътното подреждане на растенията в редовете, когато те не са изправени добре и плодовете им лежат върху почвената повърхност, няма достатъчно добра вентилация. Сушенето се удължава и изсъхват само огряваните от слънцето и духани от вятъра плодове. Във вътрешната част на редицата растенията и плодовете остават влажни, и най-често мухлясват.
Когато вършитбата ще се извърши с комбайн, високата влага в растенията и плодовете е причина овършаването да става трудно, с много загуби и натрошена ядка. За да се подсушат отново растенията и плодовете, преди вършитбата се налага редиците да се обръщат повторно, при което узрелите и сухите плодове падат на земята. Това изисква допълнителни разходи по обръщането на редовете и ръчното събиране на плодовете от земята, с което се оскъпява продукцията.
Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erw...
Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенц...
Родът Циния носи името на професора по ботаника G. Zinn (1927- 1959). Видовите от този род произхождат от Северна и Южна Америка. В Европа са пренесени в средата на 18 век. Като декоративно растение...
Вризеята (Vriesea) е един от представителите на сем. Бромелиеви. Родът включва около 190 оригинални вида. Сред тях с особен чар се откроява най-разпространената – великолепната вризея (V. splendens). ...