Тази салата се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прилагането на агротехнически похвати, характерни за добре познатата ни маруля.
Подобно на марулята и на главестата салата и айсберговата се отглежда чрез предварително произведен разсад. Най-подходящият период за сеитба на семената е февруари. Ще успеете, ако не го отглеждате като гъст, а младите растения да засаждате в градината по известния ви начин под пръст, подобно на марулите. Засейте семената по едно в саксийки с диаметър при отвора 5-7 см (може да използвате пластмасови чашки за кафе с пробито дъно), а ако са по-две, след поникването ще оставите само едно растение. Това много ще ви улесни при засаждането и ще ви гарантира успех. Иначе грижите за разсада са същите каквито и за другите видове салата – поддържане на умерена влажност и температура 16-18 градуса през дена, а през нощта с 5-6 градуса по-ниска.
Докъм края на март и началото на април, когато разсадът ще бъде готов и условията ще са благоприятни за засаждане, подгответе мястото. Ако за главестите салати и марулите може да се препоръча браздовият начин на отглеждане, равната повърхност е задължителна за айсберговата салата. Тя не понася нито дълбокото, нито плиткото засаждане. Растенията трябва да са на същата дълбочина, на каквато са били в състояние на разсад, а това не е трудно, когато се засаждат извадени с всичката пръст от саксийките. Равната повърхност изключва поливането по бразди, като при марулите. Най-подходящият начин е напояването чрез дъждуване. Така се постига и по-благоприятен температурен режим. Тъй като айсберговата салата формира доста едри глави, подходящото разстояние на засаждане ще е 30 на 30 или 30 на 35 см. Останалото е както при главестите салати и марулите. Трябва да се има предвид, че летните температури й се отразяват неблагоприятно. Затова късните посеви ще ви разочароват.
Хранителната площ на едно растение е онова пространство, от което то има нужда, за да се развива и да расте нормално. Определя се от произведението между вътрешноредовото и междуредовото разстояние. Н...
Виждали сте тази проява на природата на лозата по вашата асма. Ако сте обърнали внимание, това се случва най-често със сортовете Болгар и Италия, но в хладна и дъждовна пролет страдат и другите сортов...
Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и о...
Това цвете с величествено изправени цветоносни стъбла намира широк прием в нашата страна. То завладява интераса на любителите и с факта, че селекционерите непрекъснато създават нови сортове с вис...