Трудно може да разчитате на повече и по-качествена продукция от зеленчуковите култури, ако предварително не сте подготвили семената. Известни са няколко начина да сторите това. Вие ще решите кой от тях да изберете.
Първо трябва да се подберат по-охранени и добре развити семена. Ако ги накиснете, те по-бързо и дружно ще поникнат. Поставете ги в платнена торбичка във вода със стайна температура. Бавно никнещите семена на магданоз, копър, целина, лук, моркови се поставят от 24 до 28 чaca във вода, която се сменя през 10 часа. По-бързо никнещите семена от тиквови култури (краставици, тикви, тиквички, дини, пъпеши) се накисват за кратко -12-15 часа. Най-добре след такава обработка семената да се засеят веднага в хубаво обработена с добра структра и нормална влажност почва.
Рътенето също предизвиква по-бързо покълване. Накиснатите семена се поставят във влажна кърпа и се държат при температура 25-30°С, докато на 5 % от тях се покаже зародишното коренче. Семената се просушават слабо и веднага се засяват.
Появата на кълнове може да се ускори чрез т. нар. дражиране. Семената се покриват със слой от инертни материали, към които се добавят макро- и микроелементи и по този начин се регулира и стимулира растежът им, а така също се ускорява появата на кълнове. Термичната обработка се прави в сушилни и термостати при температура от 30 до 60°С за определено време в зависимост от културата. По този начин се увеличават кълняемата енергия и ранозрелостта. Термичната обработка се прави и за да се ограничи преносимостта на вирусите чрез семената. Така например срещу вируса на тютюневата мозайка по доматите семената се оставят за 2 дни при температура 50-52°С и след това още един ден при температура 78°С. Ако пък ги накиснете в разтвори на различни химични вещества, също ще се ускори дружното им поникване. Семената се оставят за 3 часа в 1 %-ов разтвор на калиев нитрат и на калиев фосфат монобазикум, а после периодично се навлажняват и разбъркват със същия разтвор при температура 24-26°С в продължение на 6-9 часа.
Става въпрос за салати, които ще се консумират през ноември, когато друг свеж зеленчук в градината няма да има. В този смисъл те са истинско пролетно удоволствие в късната есен. Заслужава си да опитат...
Местните диви рози, или както ги наричаме още шипки, спокойно преживяват зимата без особена защита. По-голямата част от културните сортове рози обаче страдат от студ и влага. За тях трябва да се напра...
Брукмансията /Brugmansia/ е храст или малко дръвче от семейство Картофови /Solanaceae /. Неговата родина е Южна Америка. Растението достига височина 1.80 – 6 м. и широчина 150-240 см. Цъфти от къс...
Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиз...