След падналите проливни дъждове и градушки има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции и мицел върху нападнатите тъкани. Развива се в широк температурен диапазон от 1 до 31 градуса, като оптималната температура е 25 градуса. Заразяването става при наличие на капка вода. Наранявания върху лозата от град, молци, напуквания и груби манипулации засилват заразяването. В периода на узряване увеличената захарност допълнително усилва заболяването.
Сивото гниене е широко разпространена болест по лозата, засяга всичките й части. Във вкоренилищата по леторастите на младите лозички се развива като кафяво гниене.
Ранното сиво гниене се развива върху цветовете от началото до края на цъфтеж и при формиране на ягоридата. Цветът изсъхва и опада. По ресите се явяват кафяви петна, тъканите стават воднисто-сиви, накрая некротират и изсъхват. Заразата не хваща зелените зърна поради високата киселинност на сока. По леторастите се забелязват воднистосиви петна, явяват се след градушка или механична повреда. При влажно време се покриват със сив налеп.
Познатата в практиката типична форма на сиво гниене се появява след прошарване на зърното, по време на прибирането и дори при съхранението на гроздето. По зърната се наблюдават бледокафяви петна, под тях кожицата лесно се олющва. Болестта обхваща бързо целия грозд и преминава върху съседните. При голяма влажност нападнатите части се покриват обилно със сиви спори. Ако се засуши - се мумифицират. Виното от повредено грозде е с лошо качество.
Мерките
* Зелените резитби – филизене, кършене и колтучене, са много важни, за да може да се проветрява гроздето.
* Да се премахват листата около гроздовете, когато започнат да се избистрят зърната.
* Правят се четири пръскания: първото е след цъфтежа, второто – през юли преди затваряне на чепката на гроздето, третото е около 10-15 август, когато се прошарва гроздът, последното третиране е в края на август – 20 дни преди узряването.
Обикновено през горещите дни на юли и август градините и отделните овощни дръвчета се поливат по 2-5 пъти и след това се разрохква почвата, за да се запази по-дълго почвената влага. Околостъблените кр...
Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите ...
Киваното (Cucumis metuliferus) е близък роднина на краставиците и на пъпешите. Произхожда от семейство Тиквови. Този екзотичен плод идва далечна Африка, където се среща в диво състояние в пустинните и...
За да запазят своите красиви форми и да цъфтят редовно, кактусите се нуждаят от по-специапна подготовка и грижи през зимата. Общото правило е, че през зимата те се съхраняват при по-ниски температури ...
Въшка напада сливата, лозата, касиса