Непретенциозната алоказия

Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 70 вида, разпространени в тропичните райони на Югоизточна Азия. Това са вечнозелени тревисти растения с мощни коренища и много големи сърцевидни или стреловидни листа на дълги сочни дръжки. Обикновено броят на листата не е повече от 6-7. При някои видове те са зелени, но особено красиви са алоказиите, чиито листа са изпъстрени с ярки шарки. Те са и по-дребни, така че не заемат много място и могат да се гледат в стаите. Алоказиите цъфтят с големи съцветия, скрити в прицветници (спати), подобно на калата и антуриума, но основно се ценят за красивите листа. При това мирисът на цветовете не е приятен.
По отношение на отглеждането това са общо взето непретенциозни растения. Ако им осигурим достатъчно топлина и влага (почвена и въздушна), те ще растат добре както на светло, но не припечно място, така и на полусянка. Ако светлината е твърде оскъдна, багрите на листата помръкват, а ако въздухът е сух, развитието на растението се затруднява, то става податливо на болести и вредители.
През топлите месеци оптималната температура за алоказиите е 22-28 градуса. Тогава им е нужно обилно поливане и всекидневно пулверизиране. Не бива обаче да се полива, преди почвата в саксията да е попросъхнала, защото все пак това не са блатни растения. Много добре ще се чувстват през този период на подходящо място в градината или на балкона. Само трябва да се внимава да не се образуват въздушни течения, към които алоказиите са извънредно чувствителни.
С настъпването на студовете поливането става по-оскъдно и алоказиите се поставят в помещения с температура около 18-20 градуса, за да прекарат нужният им зимен период на покой. Пулверизирането също се разрежда, но не се преустановява.
Рано през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи съдове с нова почва или, ако е нужно, се пресаждат. Почвата трябва да е лека и пропусклива, да не задържа влага, защото дебелите корени лесно загниват. Най-добра е тази, съставена от 2 части листовка, 2 части угнил оборски тор, 1 част чимова пръст и 1 част пясък. През пролетта и лятото е полезно да се подхранват 1-2 пъти месечно със силно разредени торове за зелени растения.
Размножаването на алоказиите става с разделяне на коренището или с отделяне на кореновите издънки, които обикновено се образуват около майчиното растение. Най-добре е това да става през пролетта, по време на пресаждането. Младите растения се вкореняват бързо както във влажен торф, така и в смес от влажен пясък и торфена пръст. Също така за размножаване се използват и пъпките (вегетационни върхове), които се образуват в пазвата на всеки лист. Те се изрязват заедно с част от стъблото, посипват се с прах от счукани дървени въглища и се вкореняват при висока температура – 25-30 градуса.
При работа с алоказиите трябва да се помни, че сокът, който отделят, е отровен. Затова е най-добре да се работи с ръкавици и ръцете да се измиват много добре. Не бива също деца и домашни любимци да си играят с тези растения.
В някои страни наричат алоказията домашен барометър, тъй като при влажно и облачно време листата отделят от специални жлези капки вода. Също така по родните й места освен за украса я отглеждат и като зеленчук, тъй като някои видове образуват клубени, богати на нишесте. А в китайската медицина това е ценно лечебно растение, с чиято помощ церят тежки болести.