Летният период много често е съпроводен от почвени и въздушни засушавания, болести и неприятели унищожават част от листата. При недостатъчна влага и пластични вещества, които се натрупват в резултат на фотосинтезата в листата, плодовете остават дребни, с лоша консистенция и вкус. Едновременно с оформянето на сегашната реколта се залагат и плодните пъпки за следващата (цветообразуването).
Началото на този процес започва след приключване на буйния растеж и оформянето на връхната пъпка върху новия прираст. До този момент пъпките върху новите леторасти имат еднакво устройство и външен вид, с изключение на големината им, тя зависи в кой участък на летораста са заложени. След приключване на буйния растеж започва активно деление на клетките във връхната част на някои от пъпките, и настъпва заобляне и разширяване. С това се регистрира началото на цветообразуването. При някои основните цветни органи се оформят още до края на лятото - началото на есента, а при други процесът не спира чак до следващата пролет. Независимо от степента на формиране на цветните органи, развитието на плодните пъпки продължава през целия есенно-зимен период и приключва окончателно в началото на пролетта.
Залагането на плодните пъпки не е едновременно при всички видове. Най-рано започва цветообразуването при ореха и лешника - още към края на май - началото на юни, но пълното им диференциране приключва чак в началото на пролетта. Юни - до началото на юли е началото на образуването на цветовете при ябълката, крушата, сливата, черешата, вишната и прасковата. От края на юли - до средата на август започва този процес при кайсията и бадема, а при дюлята, ягодата и малината - от средата на септември до началото на октомври. Откъм началото на септември до края на октомври цветните органи на черешата, сливата, вишната, прасковата, кайсията и бадема са почти напълно оформени, докато при останалите видове диференцирането продължава до началото на пролетта.
Полезен съвет
За да протича нормално образуването на плодове и цветове, е необходимо през летния период да се поддържа оптимална почвена влажност. Обикновено валежите в повечето години и райони са крайно недостатъчни и това налага да се правят допълнителни поливки. Само при най-ранозреещите видове и сортове може да се спести поливането, но при условие че няма екстремни засушавания. Редовното унищожаване на плевелите и почвената кора съществено подобрява водния и въздушния режим на почвата. Редовната борба срещу болестите и неприятелите ще запази листната маса - това е много важно, за да протичат нормално двата процеса.
Заливането на почвата е най-честата причина за гибелта на стайните растения. Най-добре е от всичко да не допускате това, но веднъж случи ли се, ще ви кажем как да се справите с това. Стъпка 1: Ако с...
Разбира се първо трябва да си произведете разсад. Семената се засяват през януари в саксийки с диаметър 10-12 см. Във всяка се поставят по 2-3 семена. По време на поникването температурата да е 23-26 ...
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...