Много от болестите по зеленчуците се пренасят от мястото, на което се отглеждат, в помещенията, където се съхраняват. Някои от тях външно трудно се забелязват, но при определени условия атакуват зеленчуците.
Бялото гниене заразява зелето още на полето
но признаците се проявяват и при съхранението му. В основата на стъблото по долните листа се появява мокро гниене, което преминава върху главата. Повредените тъкани се покриват с плътен бял налеп, изпъстрен с черни телца. От прибраните заразени зелки болестта се разпространява и върху съседните, обхваща цялото количество.
Сивото гниене по зелките също се появява още на полето. По външните листа се наблюдават кафяви напетнявания, които причиняват полумокро гниене, то се покрива с пепелносив пухкав налеп. Болестта навлиза във вътрешността на зелката. За да се спре заразата, трябва навреме да се прибира зелето, да не се напуква, защото от пукнатините прониква и причинителят на болестта. Незабавно унищожавайте болните зелки още в градината. Помещението, където ще се съхраняват, да е обеззаразено. Да се поддържа температура 1 -2 градуса и влажност на въздуха - 90-95 %.
При съхраняване на праза се наблюдава фузарийногниене. При него лъжливото стъбло до 10 см покафенява и загнива. Между листата се вижда светъл или розово-червеникав налеп. Впоследствие болните тъкани се оводняват. Предотвратява се при добро съхранение. Необходимо е стръковете да се предпазят от измръзване, като се затрупат с добре дренирана почва или пясък и се покрият с подходящи материали.
Прибраните моркови също често боледуват
Мокрото гниене ги напада още на полето, заразата се разпространява и при съхранение. В началото на болестта поразените тъкани са по-тъмни от здравите. Много скоро под кутикулата остава само тъмна слизеста маса с неприятна миризма.
Склеротийното гниене напада морковите и целината. Появява се още на полето като полумокро напетняване в основата на листата, които пожълтяват и загиват. При съхранение болестта се разпространява по кореноплодите. Развива се бял памуков налеп, изпъстрен с черните телца на гъбата. Черното гниене на морковите също се среща в градината и при съхранение. Появяват се черни вдлъбнати петна, които довеждат до сухо гниене.
За да запазите морковите здрави, трябва да ограничите високите дози от азотен тор, да приберете кореноплодите в сухо време, да не ги наранявате при изваждане и транспортиране. Преди да ги оставите за съхранение, напрашете ги е вар на прах - 1,5-2 % от теглото им. Температурата за лагеруване трябва да се поддържа в рамките на 2-3 градуса.
Един от най-опасните неприятели по ябълката е ябълковият плодов червей. Това е малка пеперуда, която снася яйцата си по плодовете. Излюпилите се от тях гъсеничики навлизат навътре, като се хранят с пл...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...
Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и о...