За да си произведете подложка, можете да използвате семена. При ябълката и крушата се избират по-раннозреещи сортове и форми, а при костилковите – по-къснозреещи. Плодовете трябва да са добре узрели. След беритбата семената се почистват много добре от плодовото месо, измиват се и се изсушават на слънце за няколко часа. След това се оставят на сенчесто и проветриво място. Не ги съхранявайте в найлонови торби, а в такива, които пропускат въздух. Отделените от плодовото месо семена не могат да поникнат веднага. Трябва да преминат период на следберитбето доузряване, известно като стратификация. Тя протича при ниски температури (3-5 градуса), достатъчно влага (50-70%) и добра аерация. Една част от семената се смесва с 3 до 5 части пясък и тази смес се насипва в сандъчета с решетъчно дъно. Поставят се в помещения с температура около 5 градуса и се овлажняват. Дебелината на пласта семена и пясък не трябва да е по-голяма от 30 см за семковите и 50-60 см за костилковите.
При настъпването на благоприятни условия за сеитба сандъчетата се поставят на 3-4 дни при температура над 18 градуса, така покълването се ускорява. Продължителността на стратификацията за киселицата е 90-120 дни, за ябълката – 55-65 дни, за дивата круша – 90-100 дни, за крушите – 60-70 дни, за джанката и махалебката – 120-150 дни, за дивата череша – 90-120 дни, за кайсията, прасковата и бадема – 60-100 дни, за ореха – 60-70 дни.
Сеитбата се извършва в първите подходящи за работа дни през пролетта. Семената могат да се засеят и през есента без стратификация, но 15-20 дни преди да е замръзнала почвата. Най-дребните се засяват на дълбочина 3-4 см, а едрите – 6-7 см. Подложките се прореждат, окопават, поливат и подхранват. Семковите се оставят на разстояние 6-7 см, а костилковите – на 4-5 см. Изваждат се през есента, след приключване на вегетацията. Трябва да имат по 2-3 скелетни корена, дълги над 15 см и дебелина на кореновата шийка 5-6 до 10-12 мм. Стеблото се съкращава на височина 40-50 см. След това се засаждат на постоянно място за облагородяване през следващата година.
Сливовата щитоносна въшка е най-опасният неприятел на сливата, но напада и другите овощни видове - лозата, френското грозде, някои горски дървета - акация, бук, леска. Развива едно поколение годишно. ...
Клематисите растат добре на слънчево, защитено от вятъра място. Корените трябва да се разполагат далече от подпочвените води. Мястото, където не трябва да настанявате растенията, е сенчесто, с ветрове...
Топкарамфилът, сполучливо наречен от народа ни и самакитка, може да остане на едно и също място повече години, но много бързо губи декоративната си стойност. Затова се отглежда като двегодишно растени...
Дълго време орхидеите се считаха за растения, които трябва да се отглеждат само от опитни цветари и трябва да има за тях специални помещения. С времето обаче се оказа, че тези красиви цветя може да се...