Читателите напоследък задават често въпроси за това как да се използват хербицидите и кой точно да предпочетат в своята градина.
Основното правило е да се избере такъв хербицид, който е регистриран срещу видовете плевели, преобладаващи в насаждението. При почви с лек механичен състав трябва да се прилагат херибициди, които са по-трудно разтворими във вода, за да не се измиват. Трябва да се знае и още нещо - когато се използва един и същи препарат няколко години, плевелите увеличават устойчивостта си към него. Ето защо трябва да се редуват различни хербициди и комбинации. И това да се съобразява с променящите се плевелни видове: житни, широколистни, коренищни и кореново-издънкови.
Задължително трябва и да се спазва посоченият на етикета карантинен срок, защото от него зависят остатъчните количества в продукцията и почвата. Разбира се, от голямо значение е и фазата на развитие на плевела и на културното растение. Ако не се обърне внимание на това нещо, плевелите ще останат, но ще изгори посевът. Важно условие е да се пръска с хербициди според указанията на етикета за температурата и влажността на почвата и въздуха.
В никакъв случай не бива да се третират насажденията и почвата с метла, а да се използва пръскачка, която след всяка употреба се измива с вода и миещ препарат. Недопустимо е излишният разтвор да се изхвърля във водоеми, канали или върху почва. Приготвените разтвори се използват веднага.
Количеството препарат на 1 декар да се преизчислява според площта - за 10 квадрата, за 100 квадрата и т.н. Задължително да се спазва точната доза, защото с превишаването й може да се унищожи посевът или овощните дървета. В някои случаи високата доза не може да бъде приета от коренищните и кореново-издънкови плевели, защото изгаря листната маса.
Не се пръска в пек и в дъжд
При ветровито време, силно слънце и в очакване на дъжд до 2 часа не бива да се пръска с хербицид. В противен случай препаратът ще бъде отнесен в съседни посеви и може да ги изгори. При работа с хербициди е задължително да се използва специално работно облекло, маска и ръкавици.
Пахиподиумът (Pachypodium lamerei) е рядко срещан у нас красавец, типичен представител на сукулентните растения. Наричат го още “мадагаскарска палма”. Дебелото сочно стъбло е изправено и осеяно с мно...
Бегония тубероза (Begonia tuberhybrida или tuberosa) обединява множество сортове, получени чрез хибридизация и отличаващи се с голямо разнообразие. Особеност на този вид е, че в почвата образува гр...
Патладжанът се отнася към групата на топлолюбивите зеленчукови култури. По своите изисквания към условията на отглеждане – топлина, светлина, влага, почва, предшественици и др., той не се отличава същ...
Бадемовите ядки са едни от най-богатите растителни източници на белтъчини, мазнини, минерални вещества и витамини. Съдържат повече незаменими аминокиселини, отколкото орехите и фъстъците. Ядките са с ...