Прищипването се състои в премахване на връхчетата на леторастите с 1-2 недоразвити листенца на лозата. С него се цели да се намали изресяването и да се рагулира растежът на отделните леторасти. Те и ресите в ранна възраст се развиват за сметка на резервите от главината. Обикновено се появява конкуренция между тях. Ако върховете на леторастите изразходват по-голяма част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те започват да се превръщат в мустаци – една от формите на изресяването, наречена източване. Подобна конкуренция може да се появи и през периода на цъфтеж, когато става същинското изресяване – опадане на цветните бутони, цветчета и младите завързи. С отнемането на върха се прекратява за известно време растежа на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. След 10-15 дни от прищипнатия летораст започват да се развиват колтуци, които отначало също растат като паразити, обаче критичния период на оформянето на ресите и достигането им до фазата на цъфтежа е преодолян и целта, преследвана от прищипването, е постигната.
Прищипването се прилата понякога за регулиране на растежа на леторастите по плодната пръчка. Установено е, че то спомага за залагане на повече съцветия в пъпките на лозата и получаване на по-висок добив на следващата година. В опитни условия от прищипнати леторасти една година по-късно се развиват до 55% повече реси от неприщипнатите.
Слабо растящите леторасти, слаби лози и леторасти от чеповете, които ще се използват при следващата година, не се прищипват.
Десертните сортове Болгар, Италия Шасла и др. не са склонни към източване. То е по-слабо изразено при винените и асмовидно отглеждани лози. При тях не е наложително прищипването.
Срещу изресяването най-добре е прищипването да се прави 5-6 дни преди цъфтежа. Тогава има по-добро завързване и се получават по-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени сортове, като Червен мискет, Врачански мискет, Ркацители, Тамянка, Саперави и др. При повечето десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
Фъстъчените семена са изключително калорична храна, съчетават мазнини, белтъчини и въглехидрати. Това се среща при малък брой растения. В Европа са пренесени от Азия и затова са наричани Китайски орех...
Грижите за доматите след разсаждането в градината стават повече. Обработката на почвата започва, след като растенията се прихванат добре. Първото окопаване се прави на дълбочина 10-12 см, за да се зат...
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
Макар че по външен вид наподобява палма, цикасът всъщност притежава черти и на палмите, и на папратите, като последните преобладават. За разлика от папратите обаче размножаването става не със спори, а...