Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често трябва да се косят на височина 10-15 см с косачка, която ги надробява и разхвърля и те остават на място под формата на мулч. Така се намалява уплътняването на почвата и улеснява движението на селскостопанската техника, обогатява се почвата с органично вещество и се предпазва от ерозия. Недостатък е ускореното изчерпване на водните и хранителните запаси, затова изисква завишаване на торовите норми с около 30%, да се прилага в райони с над 700 мм валежи или при осигурено напояване, за да не пречат тревите на овощните дървета. Практикува се предимно в ябълкови и крушови насаждения.
Сламата е един от добрите материали за мулчиране. Особено популярна е при отглеждането на ягодите. Мулчирането се прави напролет, след обработката и цъфтежа на ягодите. Употребява се над 50 кг/100 кв. м, в зависимост от разстоянието на засаждането. Тя задържа влагата м появата на плевелите и се получават чисти и здрави плодове. След приключване на беритбата се отстранява от насажденията. По този начин се унищожават голям брой от неприятелите и болестите на ягодата.
За мулчиране може да се използват и кори от горски дървета. Те имат по-изразено хербицидно действие срещу едногодишните и някои многогодишни плевели. Този мулч има по-продължително защитно влияние и трябва да се обновява на четири години със слой от 10 см. Под мулча от кори има по-малко азот, но в листата на овощните дървета е в достатъчно количество. Мулчът от кора, слама и др. увеличава съдържанието на хумуса в почвата, а реакцията на почвата е по-скоро неутрална.
В някои страни мулчирането с кори от горски видове, е широко приложимо в парковете, дворовете, покрай цветните алеи. С това отпада необходимостта от обработка, унищожават се плевелите, задържа се влагата, има декоративен и екологичен ефект.
Най-често прилаганото мулчиране е веднага след засаждането и поливането, когато околостъблените чаши на новозасадените дървета се покриват със суха почва от междуредието.
Не всички растения могат лесно да се приспособят към всякакви растителни съобщества и към условията на обитание, както лешникът. А и не от всяко растение могат да се очакват толкова много форми, които...
По една или друга причина е възможно да не успеете да засадите веднага закупените дръвчета. Ако трябва да отложите работата за няколко дни, може да ги съхраните невредими в плитък ров, като покриете к...
Ако сте решили да засадите божур, разполагате с време от 15 август до 20 септември. Това е най-подходящият период за вегетативно размножаване на божура. Подгответе си добре обработено и наторено място...
Аронията е малко познат у нас плод, но в последните 3-4 години се наблюдава значителен интерес към това растение. Тя е храст, достигащ височина 2,5 – 3 м, с лъскави, неназъбени листа. Плодовете му са...