Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по влажните места на горите с надморска височина над 1000метра. Отглежда се предимно заради листата, които се използват като зеленчук или като подправка. В сравнение с обикновеният чесън и лук има по-мек и дискретен аромат.Листата му съдържат витамините В и С, минерални соли, калций, фосфор и желязо и етерични масла. Луковиците му съдържат 0.07% етерично масло с подобен на чесъна състав и аромат, богато на алкилсулфиди. Берат се от средата на април до началото на май, докато растението цъфне. Нарязани на дребно те се слагат в супи, салати, сметанови сосове, картофени ястия др. Добре се съчетават с всички ароматни зеленчуци.
Листата на дивия чесън се употребяват пресни , защото в сухо състояние губят лечебните си свойства.
В градината го настанете на неизползваемите места
Ако имате желание да отглеждате див чесън в зеленчуковата си градина, е добре да знаете, че за него са подходящи местата извън сеитбообращението, където посевите престояват 3-5-6 и повече години. За дивия чесън е подходяща добре отводняваща се почва, богата на органични вещества, с РН 6.0-7.0 и много слънце. Растенията могат да се развиват и на лека сянка, но за предпочитане е да имат 6-8 часа пряка слънчева светлина.
Дивият чесън се размножава чрез семена и чрез луковици. Семената са много дребни и запазват кълняемостта си до 2 години. Сеят се в ранна пролет. В по-южните части на страната за предпочитане е предзимната сеитба на семената на дивия чесън. Най-лесният начин за отглеждане на дивият чесън е да извадите една достатъчно голяма туфа от малки луковици и да ги засадите отново. Добре е това да правите през всеки 2-3 години. Разделянето на туфите и засаждането на луковичките става през пролетта и се прави за подмладяване на вече застарелия посев от див чесън. За целта туфите се подкопават, след това луковичките се разделят и всяко растение се засажда на разстояние 15-20 см в реда и на 30-40 см между редовете. Засадените растения се притискат добре към почвата и след това се поливат. Прихващането е много бързо, растежът е дружен. След 30-40 дни чесънът е готов за прибиране. С подходящ нож се изрязват лъжливите стъбла до повърхността на почвата Тази операция се извършва 3-4 и повече пъти през вегетацията. Не бива да се оставят посевите да застареят и да образуват цветоносни стъбла, защото тогава те са негодни за консумация.
Бататът (Ipomea Batatas L.), известен у нас още под името сладък картоф, произхожда от тропическите райони на Америка. У нас се отглежда ограничено в Ивайловградско, Петричко, Санданско. Това е многог...
Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...
Малко се знае, че течният тор се използва и за мулчиране. Върху почвата се създава фин слой кора, която задържа влагата и удължава срока между поливките. По-често чрез течното торене или както по ня...
1. Не размествайте без да се налага саксиите. Листата на цветята винаги се насочват към светлината и ако често изменяте положението им, могат да се получат смущения в развитието. 2. Ако пръстта в са...