Нетърпеливи, започваме да го очакваме още преди да се е свършило онова, дето е в кацата, и засяваме разсад за ранно зеле. Нормално. Свежият зеленчук си е нещо друго. Само че то ще стане готово за в тенджерата някъде през юни. Много по-рано ще берем, засадим ли го така, че то да иззимува.
Зелето е доста студоустойчиво растение и още със слабото затопляне в ранна пролет започва да се развива. Но колкото и да издържа на мраз, не навсякъде в страната условията са благоприятни за суперранно производство.
Подходящи са районите с по-мека зима, каквито има по долините на Струма и Марица и по-малко в Северна България, предимно в Горнооряховско и Плевенско. В дворовете микроклиматът е по-добър и стига почвата да не е тежка и непропусклива, всеки може да опита.
От 1 квадрат разсад излизат до 250 растения
Решите ли да се изявите като майстор-градинар, още в първата половина на септември ще трябва да засеете разсада. Отглежда се на открита леха. Като имате предвид, че от 1 кв. метър се получават 200 - 250 растения, които се засаждат на около 100 кв. м, може да си направите сметка колко голяма леха да подготвите. Преди сеитбата заравнете и притъпкайте леко. Най-добре е семената да засеете на редове при разстояние между тях 4 - 5 см. За 1 кв. метър ще са ви необходими 3 - 4 г семена. Покрийте ги с 2 см пласт торопочвена смес. До поникването поливайте всеки ден. Разсадът ще е готов за засаждане след 35 - 40 дни.
След домати и пипер може, но след ряпа, лук и карфиол – не
Зелето може да заеме мястото на доматите, пипера, краставиците, зеления фасул, тиквичките и други зеленчуци,които са освободили по-рано площта. Не бива да го засаждате на място, където преди това сте отглеждали зелеви култури - карфиол, алабаш, ряпа, както и лук.
Площта, почистена от растителните остатъци на предшественика, прекопайте на дълбочина 25 -30 см. С тази обработка няма да е излишно да заровите и по 300 - 400 кг прегорял оборски тор, 4 - 8 кг суперфосфат и 8 - 12 кг калиев тор на 100 кв. метра. Докато разсадът се развива, ще се наложи още едно накопа-ване на почвата, за да се наситни, след което оформете бразди на разстояние 60 - 80 см една от друга. Растенията ще засадите на разстояние 30 - 40 см в реда. Щом се прихванат, окопайте ги и леко ги загьрлете. Това помага по-лесно да прези-муват. Напролет пак ще ги прекопаете и може да ги подхраните с малко амониева селитра.
Напоследък мнозина наши читатели се оплакаха, че голи охлюви са плъзнали в дворовете им. Действително тези вредители са особено опасни за зелето, морковите, картофите, краставиците. И не само за тях. ...
Къде по-рано, къде по късно, но към края на юни почти навсякъде у нас беритбата на ягодите приключва. Мнозина любители ги изоставят и започват усърдно да се грижат за тях едва на следващата пролет. ...
Интересни биха изглеждали терасата или балконът, ако между разноцветните багри на цветята се мъдрят тъмновиолетовите плодове на патладжана. И защо да не си позволите да си отгледате поне един храст от...
Тиквата е една от малкото култури, които не страдат от много вредители, но и тя не е пощадена от природата, защото болестите, които я нападат, може напълно да съсипят реколтата. Най-вредоносна е...
Подгответе отсега смеската за разсада