Нетърпеливи, започваме да го очакваме още преди да се е свършило онова, дето е в кацата, и засяваме разсад за ранно зеле. Нормално. Свежият зеленчук си е нещо друго. Само че то ще стане готово за в тенджерата някъде през юни. Много по-рано ще берем, засадим ли го така, че то да иззимува.
Зелето е доста студоустойчиво растение и още със слабото затопляне в ранна пролет започва да се развива. Но колкото и да издържа на мраз, не навсякъде в страната условията са благоприятни за суперранно производство.
Подходящи са районите с по-мека зима, каквито има по долините на Струма и Марица и по-малко в Северна България, предимно в Горнооряховско и Плевенско. В дворовете микроклиматът е по-добър и стига почвата да не е тежка и непропусклива, всеки може да опита.
От 1 квадрат разсад излизат до 250 растения
Решите ли да се изявите като майстор-градинар, още в първата половина на септември ще трябва да засеете разсада. Отглежда се на открита леха. Като имате предвид, че от 1 кв. метър се получават 200 - 250 растения, които се засаждат на около 100 кв. м, може да си направите сметка колко голяма леха да подготвите. Преди сеитбата заравнете и притъпкайте леко. Най-добре е семената да засеете на редове при разстояние между тях 4 - 5 см. За 1 кв. метър ще са ви необходими 3 - 4 г семена. Покрийте ги с 2 см пласт торопочвена смес. До поникването поливайте всеки ден. Разсадът ще е готов за засаждане след 35 - 40 дни.
След домати и пипер може, но след ряпа, лук и карфиол – не
Зелето може да заеме мястото на доматите, пипера, краставиците, зеления фасул, тиквичките и други зеленчуци,които са освободили по-рано площта. Не бива да го засаждате на място, където преди това сте отглеждали зелеви култури - карфиол, алабаш, ряпа, както и лук.
Площта, почистена от растителните остатъци на предшественика, прекопайте на дълбочина 25 -30 см. С тази обработка няма да е излишно да заровите и по 300 - 400 кг прегорял оборски тор, 4 - 8 кг суперфосфат и 8 - 12 кг калиев тор на 100 кв. метра. Докато разсадът се развива, ще се наложи още едно накопа-ване на почвата, за да се наситни, след което оформете бразди на разстояние 60 - 80 см една от друга. Растенията ще засадите на разстояние 30 - 40 см в реда. Щом се прихванат, окопайте ги и леко ги загьрлете. Това помага по-лесно да прези-муват. Напролет пак ще ги прекопаете и може да ги подхраните с малко амониева селитра.
Кестените са сред най-добре познатите дървета. Тези красавци с гъста пирамидална корона носят свежест по улиците, из дворовете, в парковете. Всяка година ни доставят истинска радост. През пролетта от ...
Имате два варианта - да си отгледате бяла или черна ряпа. Бялата е с по-слабо лютиви и по-нежни кореноплоди, дава повече добиви. Черната съдържа повече етерично масло и се предпочита като лечебно раст...
Розовата ябълка (Syzygium jambos, Eugenia jambos, Jambosa jambos) с нищо не напомня ябълката, нито по формата на дървото, нито по формата на своите плодове. Тя идва от Източна Индия. Дървото на розова...
Искате да си насадите ягоди? Преди обаче за започнете, добре преценете къде да ги настаните. При наклон над 10 градуса е желателно да се терасира мястото. Площта се разчиства от камъни, ненужни храсти...