Родът на Оксалиса (Oxalis) е голям и наброява около 800 вида, разпространени в умерените, субтропичните и тропични области на света. Представители са на едноименното семейство Киселичеви (Oxalidaceae). Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения, по-рядко полухрасти с характерните за тях тройни и четворнонаделени листа, наподобяващи много тези на четирилистната детелина. Подземните им органи в зависимост от вида са с различен строеж - има коренища, грудки и малки луковички. Някои от видовете добре се развиват на открито в места с лека почва и полусянка. Други пък може да се отглеждат само като стайни растения в саксии. Видовете, които се отглеждат като декоративни саксийни растения, са с тропичен произход и затова навън през зимата не биха могли да издържат дори и да има някакво покритие на саксията.
Като стайни се отглеждат четирилистният оксалис (Oxalis tetraphylla), оксалисът на Ортгес (Oxalis ortigesii), триъгълният оксалис (Oxalis regnellii), капският оксалис (Oxalis bowiei). Четирилистният оксаликс има четириделни зелени листа с тъмно-кафяв център, разполагащи се на дълги дръжки. През зимата изпада в зимен покой, като хвърля листата си. Луковичките му остават в саксията, като се съхраняват в сухо и прохладно място с температури не по-ниски от 10 градуса. През пролетта те се изваждат и се засаждат в нова почвена смес и до започването на образуване на листа се поливат много рядко.
Оксалис на Ортгес е с жълти цветове и тройнонаделени зелено-кафяви листа на дълги дръжки. Той е коренищно растение. Този вид няма ясно изразен период на покой и затова през зимата се отглежда също на топло в стая. Може да се размножава чрез резници.
Триъгълният оксалис е от Южна Америка и има зелени с пурпурен оттенък листа. Вирее добре на полусянка при достатъчно влага. Чувства се добре и в неотоплявана стая или осветен коридор, но не понася течения.
Капският оксалис е много красив с едрите си розови цветове, но не е замоустойчив за нашите ширини и можем да го отглеждаме само в стая.
Приключва вече вегетацията на овощните култури. След като приберете плодовете им, трябва да подготвите растенията за зимата. Ниски температури често повреждат плодните дървета у нас. Няма да е толкова...
Няколко дни след като мине цъфтежът на бамята, може да късате малките завръзи. Достатъчно е да са с дължина 3-5 см. В тази си фаза те притежават характерната консистенция и аромата на този зеленчук. В...
Зимният чесън образува много едри растения с широки, сочни, крехки листа и дебело лъжливо стъбло. Луковиците са едри с тегло около 35 г, с 14-15 скилидки, обвити в бели или мръснобели, не много плътни...
Колтуците са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите на главния летораст. Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене. Формираната върху колтуците листна площ при...