Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени. Все по-силно се появява суховършие, докато дървото загине напълно. При прерязване на стъблото се установява загниване на дървесината – характерен признак за това заболяване. То започва от средата на стъблото и се разраства в неправилни кръгове. Засегнатата част се отделя от здравата чрез кафяво осмолена зона, около която се развива тъмно- до кафяво-червено обагряне. В средата на изгнилата част на стъблото дървесината е превърната в белезникава, ронеща се маса. Копитовидните плодни тела на гъбата по нападнатото стъбло или клони са втората постоянна проява. Това заболяване намалява якостта на стъблото и клоните и те лесно се пречупват при силно натоварване.
Причинител на дървесинното гниене е гъбата Fomes fulvus (Scop) Fres. Тя образува приседнали върху повърхността на нападнатите части характерни копитовидни дървенисти структури. Горната им повърхност е грапава, напукана, дори набраздена, сива. Вътрешността на копитовидното плодно тяло е светлокафява. Тя е изградена от дървенисти части и поставени един върху друг пластове от спороносили тръбички.
Зимува в нападнатите части. Разсейва се чрез спорите, които се образуват в каналчетата на копитовидната структура и се разнасят от вятъра. Попаднали върху рана по овошката те покълват. Атаката на гъбата върху дървесинната част протича в две фази. Външно първата фаза се проявява като се осмоляват нападнатите части. В следващата фаза мицелът на гъбата разрушава всички части на клетката, така че остава само скелетът им. Изгнилата дървесина става мека и ронлива.
Мерките
Твърде малко може да се разчита на успешна борба, когато е започнало дървесинното гниене. Ако е засегнат отделен клон, чрез отрязване до здраво може да се прекратява по-нататъшното развитие на заболяването. За ограничаването му е необходимо унищожаване на копитовидните плодни тела на причинителя и замазване. Много ефикасен за замазване на рани по короната на дърветата са Стиктал или Терванол Ф. Защитният им слой се запазва непроменен в продължение на години и това гарантира успеха на проведените санитарни мероприятия.
Добра хранителна среда за разсад се приготвя от равни части почва, прегорял оборски тор и чист речен, не много ситен пясък. Най-общо съотношението почва-тор-пясък е 1:1:1. Имат се предвид обемни части...
Обикновените мушката и сакъзчетата ще цъфнат още през юни, ако се подготвят отсега млади растения. Веднага след като отминат студовете те се засаждат в открита леха или изнесени навън сандъчета. За се...
Лятото е времето за така нареченото присаждане на спяща пъпка. Спяща, защото не се развива веднага, а едва напролет. За направата на Т-образния отрез, за изрязването на пъпката от калема и вмъкването ...
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...