Ранно кафяво гниене заплашва овошките

Ранното кафяво гниене е една от най-опасните и разпространени болести по овощните дървета. Напада и костилковите и семковите овощни видове. Най-големи повреди обаче нанася на кайсията, черешата, вишнята, прасковата и сливата. Причинява се от гъбата Monilia laxa.
Болестта се развива в периода между цъфтежа, нарастването на плодовете и узряването. Рано през пролетта тя се проявява като опожаряване на цветовете. По венчелистчетата се появяват кафяви петна, които по-късно обхващат всички части на цвета. През дръжката на цвета заразата преминава в съответния летораст и го обхваща пръстеновидно. Цялата връхна част на летораста загива. Заразата прониква и в по-дебелите клонки, по които се появяват рани и раковини, придружени от смолотечение.
При младите плодчета се появява кафяво закръглено петно, което нараства и обхваща цялата повърхност на плода. Тъканите под петното стават кафяви и загниват. При висока въздушна влажност плодовете се покриват с дребни, сиви, прашести туфи от спорите на гъбата. Заразените плодове изгниват, изсъхват и се мумифицират. Една част от тях опадат на земята, останалите заедно с изсъхналите леторасти остават по дърветата до следващата пролет.
Гъбата причинител на болестта презимува в заразените леторасти и мумифицираните плодове останали по дърветата. Рано през пролетта, при влажно време, гъбата образува спори, които се разнасят от вятъра, дъжда, насекоми и причиняват първите заразявания по цветовете. По заразените части се образуват нови спори, които причиняват по-нататъшните масови заразявания.
Ранното кафяво гниене се развива силно при висока атмосферна влажност, дължаща се на чести продължителни превалявания, в зашумени градини, които не могат да се проветряват добре, в места близо до реки в които се задържат гъсти мъгли. Благоприятни за заразяване са умерено ниските температури.

Мерките

Изрязването до здраво на изсъхналите леторасти и отстраняването на мумифицираните плодове, останали по клоните е мероприятие с голямо значение за ограничаване развитието на болестта.
При дървета, които през изминалата година са били засегнати силно от болестта се препоръчва рано напролет, преди разпукване на пъпките, да се направи пръскане с 1% бордолезов разтвор.
През вегетацията се провеждат следните пръскания: първо – при цветен бутон (показване на цвета), второ – в началото на цъфтежа, трето – след цъфтежа и четвърто – 10 дни след третото. Одобрени препарати са: делан 700ВДГ – 5 г(карантинен срок 20 дни), пънч 40ЕК – 0,75 мл (карантинен срок 60 дни), хорус 50ВГ – 4,5 г (карантинен срок за кайсии – 21 дни, за праскови 28 дни), фоликур 25ВГ – 7,5 мл (карантинен срок за праскови и кайсии – 14 дни, за череши – 7 дни), тирам 80ВГ – 30 г (карантинен срок 21 дни) и топсин М70ВП – 15 г (карантинен срок 14 дни).
Добри резултати дава и пръскането с 1% бордолезов разтвор късно през есента след масовия листопад (2/3 опадали листа).