Най-благоприятна температура за прорастването на семената на краставиците е между 25-30 градуса. Последващият растеж и развитието на растенията протича и при 15 градуса. През първите две десетдневки след засяването на семената растенията се развиват много бавно. След това темповете на растеж се увеличават, а по време на плододаването намаляват. След 10-12-и лист всеки ден се образува по един лист, а понякога и повече. Краставиците са особено светлолюбиви и топлолюбиви зеленчукови култури. Това трябва да се отчита, когато се избира мястото им в зеленчуковата градина. Лехите трябва да са защитени от студени ветрове и почвата трябва добре да се затопля. Ако е студена или с високи подпочвени води, краставиците трябва да се отглеждат на висока леха.
Краоставиците изискват плодородна почва. Най-добре е да се използва пресен оборски тор. Той се внася през есента по време на оран. Отначало поливките не бива да са обилни. Ако водата е в повече и е студена, краставичните растения загиват, преди да са се развили. Веднъж на десетина дни поливките трябва да се съвместят с подхранването на растенията (към 10 л вода се прибавят 10 г карбамид и 1 лопатка говежди тор).
Като правило първи върху растенията се появяват мъжките цветове. Те се намират отначало на главното стъбло, а след това на страничните. Женските цветове се образуват на разклоненията и само при някои сортове в горната част на стъблото. Ако има безплодни цветове, причината е употребата на семена от предишни години. Възможно е да се случи и ако преди сеитбата семената не са били затоплени, посевът е много гъст или избраното място е сенчесто. За да се стимулира появата на повече женски цветове със завръзи, се прекършва върхът на главното стъбло над последният лист. Точно това засилва растежа на страничните стъбла, там се появяват женски цветове. Безпладните цветове не се махат.
Пеканът принадлежи към семейство Орехови. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрат...
Маната е широко разпространена болест по зелевите култури. При много влажно време и при не особено високи температури тя може да нанесе значителни вреди на зелевите растения. Причинява се от гъбата On...
Тютюнът е един от надеждните помощници в биологичната растителна защита за градинарите, защото може се използва като заместител на химични препарати. Той съдържа никотин, който е силна отрова. В расти...
Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Осно...