Бувардията (Bouvardia) е едно от стайните растения, което радва очите с прекрасен и богат цъфтеж в мрачните дни в края на есента и началото на зимата. Родината й е Централна Америка. Това са храсти не по-високи от 1 м, принадлежащи към сем. Брошови. Те имат овални листа и тръбести бели, розови, червени и жълти цветове. Някои видове са лишени от мирис, други пък издават прекрасен аромат, напомнящ този на жасмина. Цветовете са разположени в гъсти лъжливи чадърчета на края на клонките. Прекрасни сортове, в това число и кичести, са създадени в по-голямата си част от американски градинари. Кичестите бувардии цъфтят по-трудно от обикновените. От последните се препоръчват следните сортове: B.Humboldti corymbi-flora с дълги тръбести бели цветове; B.flavescens (жълтеникава бувардия); B. President Cleveland с червено-карминови цветове и B.leyanha с гладки цветове; от кичестите: B. alba plena – нежнорозова и червена и B.Hagarthi florepleno – червена.
Отглеждането на бувардията е доста лесно. След края на цъфтежа растенията се почистват, отрязват се увехналите цветове и се оставя за зимуване в прохладна стая или недостъпен за слани и студ балкон, където се държат на сухо. През март растенията се внасят в помещението и се пресаждат в парникова пръст или в рохкава горска почва, като старата земя се изтръсква от корените напълно. Поставените на прозореца в умерено топла стая растения, скоро ще започнат да растат и да се развиват. В края на май саксиите се изнасят в градината или на външна тераса. Ако се оставят да растат спокойно, всички сортове, без изключение, ще цъфнат през лятото. Растенията се ценят и заради късното есенно-зимно цъфтене. За да се постигне такова, трябва през август да се прищипят крайчетата на новопоявилите се клонки, което отлага цъфтежа. Много е полезно вторичното пресаждане през юни. В началото на септември растенията се внасят в жилищното помещение. Цветовете могат да се разпукнат само в случай, че саксията е оставена на слънчево място.
Бувардиите се размножават най-добре чрез парчета големи корени, които за целта се отрязват през пролетта, при пресаждането от по-силните екземпляри и се засаждат поединично в малки саксийки с лека песъчлива почва. Тези саксийки се оставят на топло и тогава от корените се развиват млади растения. Може също през пролетта да се вземат резници от млади филизи, но без подгряване на почвата отдолу те ще се вкоренят трудно.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Най-малко три-четири седмици трябва да минат от дълбокото обръщане на почвата до сеитбата. Така земята ще се е слегнала. Преди сеитбата почвата трябва да бъде наситнена и подравнена. Дребните семена т...
Възрастните зокуми (Nerium L - олеандър) добре понасят резитбата. Обикновено това се прави на 3 години, през пролетта. Резитбата стимулира образуването на нови клонки, особено в ниската част на растен...
Съхранието на плодовете трябва да се извършва при ниски положителни температури /0.5-1°С/, висока относителна влажност / 90-95%/ и вентилация или проветряване, за да се препятства образуването на конд...