Празът е една от най-старите зеленчукови култури. Произхожда от средиземноморските райони и Западна Азия. Отглежда се и се консумира в почти всички европейски страни както в прясно състояние, така и под формата на различни супи и ястия. Той съдържа значителни количества витамини, органично свързана сяра и фосфорна киселина.
След като е засаден разсада на постоянното си място, грижите продължават. През вегетацията се окопава няколко пъти, за да се унищожат плевелите и почвата да се разрохква с цел да проникне достатъчно въздух до кореновата система. Окопаването се прави плитко на 4-5 см. Прекопава се след поливане и просъхване на почвата. Полива се често и до късно през есента. Не трябва да се допуска засушаване, защото се потиска развитието на растенията, влошава се качеството и добивът намалява. Добре е през септември да изрежете листата му.
Празът се подхранва с азотни торове 1-2 пъти, с по 1-1,5 кг на 100 кв.м. Полезна е и поливката с размит оборски тор. Прибира се късно през есента, в началото на ноември.
Като общоприето правило за начало на присаждането се приема времето от средата на юли до края на август. Това обаче води до някои икономически и технически трудности. Първо, площта на питомника стои...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...
Левурдата (Allium ursinum) е позната у нас и като мечи лук или див чесън. Това е многогодишно луковично растение от сем. Лукови. В почвата образуват тясна около 1 см, но висока 5-6 см луковица. От не...
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...
Българските домати не отстъпват на вносните