Калцеоларията, наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийно цвете се отглежда хибридната калцеолария. В много страни са създадени градински сортове, които издържат на студ. У нас, за съжаление, те все още не се предлагат.
На височина пантофчето достига до 50 см. Листата се едри и покрити с власинки, а многобройните цветове с диаметър 3-4 см имат много своеобразна форма. Окраската им е многообразна – червена, жълта, оранжева или бяла с тъмни петънца.
Въпреки че е едно от любимите цъфтящи растения, калцеоларията е сред трудните за отглеждане в домашни условия. Основното затруднение възниква заради изискването й температурата в помещението да се движи в границите 6-10 градуса през зимата и не повече от 15 градуса по време на цъфтежа. Нуждае се от много светлина, но не и от пряко слънчево огряване. Най-подходящи за нея са северните первази и балкони. Обича влагата – както въздушната, така и почвената, но и много лесно загнива при пръскане, когато времето е облачно и влажно. Също така не бива да се застоява вода в подложката на саксията. Обикновено калцеоларията се отглежда само една година и през късната есен се изхвърля. Ако обаче вашето растение е здраво, може да се опитате да го запазите и за следващата година. За целта след прецъфтяването трябва да го изрежете ниско и да го поставите на прохладно и тъмно място за 1,5-2 месеца. Полива се рядко, колкото да не пресъхне съвсем почвата. Когато се появят връхчетата на новите стъбла, растението се пренася на светло и също така прохладно място. Започва редовно внимателно поливане и подхранване през 2 седмици с минерални торове за цъфтящи растения. За съжаление въпреки усилията калцеоларията няма да бъде така хубава, както е била предишната година. Затова пък размножаването със семена е лесно. Новите растения зацъфтявата обикновено 8-10 месеца след засяването. Ако засеем семената през юли-август, младите калцеоларии ще цъфнат на следващата пролет.
Почвената смес за засяването е от равни части торф и листовка. Семената сеа дребни и не се засипват, а само се натискат във влажния субстрат. Държат се на светло, но без слънце. Поникват след 2 седмици.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но не пряка.
Вода: Полива се редовно, но внимателно.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Редовно с минелални торове за цъфтящи растения.
Малината се отглежда на едно място в продължение на 10-12 години и има определени изисквания към предшествениците. Много добри предшественици са културите, които оставят почвата чиста от плевели, с до...
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...
Ако искате напролет да имате много ранни салати, опитайте те се да ги отгледате като предзимна култура. Това е възможно благодарение на тяхната студоустойчивост. Добре вкоренени до настъпването на сту...
Цъфтежът на такива пролетни многогодишни цветя, като див слънчоглед (Doronicum), омайниче (Dryas), белоочица (Buglossoides), блатняк (Caltha) е приключил. През юли те вече са прецъфтели. Това е точнот...