Калцеоларията, наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийно цвете се отглежда хибридната калцеолария. В много страни са създадени градински сортове, които издържат на студ. У нас, за съжаление, те все още не се предлагат.
На височина пантофчето достига до 50 см. Листата се едри и покрити с власинки, а многобройните цветове с диаметър 3-4 см имат много своеобразна форма. Окраската им е многообразна – червена, жълта, оранжева или бяла с тъмни петънца.
Въпреки че е едно от любимите цъфтящи растения, калцеоларията е сред трудните за отглеждане в домашни условия. Основното затруднение възниква заради изискването й температурата в помещението да се движи в границите 6-10 градуса през зимата и не повече от 15 градуса по време на цъфтежа. Нуждае се от много светлина, но не и от пряко слънчево огряване. Най-подходящи за нея са северните первази и балкони. Обича влагата – както въздушната, така и почвената, но и много лесно загнива при пръскане, когато времето е облачно и влажно. Също така не бива да се застоява вода в подложката на саксията. Обикновено калцеоларията се отглежда само една година и през късната есен се изхвърля. Ако обаче вашето растение е здраво, може да се опитате да го запазите и за следващата година. За целта след прецъфтяването трябва да го изрежете ниско и да го поставите на прохладно и тъмно място за 1,5-2 месеца. Полива се рядко, колкото да не пресъхне съвсем почвата. Когато се появят връхчетата на новите стъбла, растението се пренася на светло и също така прохладно място. Започва редовно внимателно поливане и подхранване през 2 седмици с минерални торове за цъфтящи растения. За съжаление въпреки усилията калцеоларията няма да бъде така хубава, както е била предишната година. Затова пък размножаването със семена е лесно. Новите растения зацъфтявата обикновено 8-10 месеца след засяването. Ако засеем семената през юли-август, младите калцеоларии ще цъфнат на следващата пролет.
Почвената смес за засяването е от равни части торф и листовка. Семената сеа дребни и не се засипват, а само се натискат във влажния субстрат. Държат се на светло, но без слънце. Поникват след 2 седмици.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но не пряка.
Вода: Полива се редовно, но внимателно.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Редовно с минелални торове за цъфтящи растения.
Климатичните условия в нашата страна са много благоприятни за развитието на голям брой диворастящи овощни растения. Някои от тях са родоначалници и много близки до културните видове, като киселицата, ...
Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но и в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхн...
Не изхвърляйте изгнилите плодове, ще влязат в работа Ако забележите.че някоя от тиквите е започнала да загнива, значи не е подходяща за ядене. Все пак не я изхвърляйте. Разрежете я на две половинки ...
До към средата на юли е желателно да окосите плододавалите ягоди. Не е добре много да се бавите. Листата се премахват на височина 3-4 см над почвената повърхност. Трябва да се работи внимателно, иначе...
Кобея