Най-много нужда от хранителни елементи имат картофите, когато интензивно нараства наземната маса и клубените. Когато не стига азот, растенията изостават, листата стават светлозелени, преждевременно окапват. При излишък стъблата избуяват, задържа се клубенообразуването и се удължава вегетационният период. При недостиг на фосфор листата придобиват тъмнозелен цвят, затормозява се растежът. Фосфорът ускорява образуването на клубените и увеличава скорбялата в тях. На кисели почви трябва да се внасят повече фосфорни торове.
Калият оказва влияние върху количеството и качеството на картофите. Действието на този елемент зависи от формата на азотния тор – нитратната форма го потиска, а амонячната го засилва. При недостиг на калий листатата придобиват бронзово оцветяване, набръчкват се, преждевременно изсъхват и окапват. Калиевото торене не е необходимо при влажни почви.
При интензивни технологии торовите норми могат да достигнат 25-30 кг азот, 20-25 кг фосфор и 25-28 кг калий на декар. При бедни на фосфор и калий почви съотношението между азот, фосфор и калий трябва да бъде 1:1,5:1,5.
На наклонени терени торовете се внасят през пролетта, за да не се измият през зимата.
Азотът се дава напролет двукратно – две трети преди засаждането и една трета с първата обработка или еднократно при засаждането. Установено е, че преди засаждането не трябва да се тори с повече от 10-12 кг азот на декар. В засушливи райони половината от тази норма може да се внесе през есента. Оборският тор тор е особено необходим на по-леките бедни почви. Трябва по 1,5 тона на декар. Тори се през есента по време на оранта или напролет преди преораването. С него се дават фосфорът и калият. Когато се използват органични торове, тогава се внасят по-малко минерални. Само оборски тор обаче не върши работа, защото корените не го използват напълно. Киселите почви имат нужда от молибден, варовитите – от мед и цинк, а песъчливите – от мед и манган. Картофите не се нуждаят от варуване, защото понасят до средно кисели почви.
Късните не искат много азот
Късните сортове трябва да се торят с по-високи дози фосфор и калий и с по-малко азот. Това се прави, за да се забавя узряването. Вредно е прекомерното и едностранчивото азотно торене, тъй като се засилва растежът на надземните органи, силно намалява образуването на клубените, съдържанието на скорбяла в тях е по-малко и по-трудно се съхраняват. Растенията заболяват повече.
Обикновено, когато въпреки естествената захарност от гроздето, някои винари прибавят допълнително захар, образуваният алкохол спира нормалната ферментация понеже спиртните ферменти не понасят голяма с...
Родът на Оксалиса (Oxalis) е голям и наброява около 800 вида, разпространени в умерените, субтропичните и тропични области на света. Представители са на едноименното семейство Киселичеви (Oxalidaceae)...
Латинското име на маймунското цвете е мимулус рингенс. Отнася се към семейство Scrophulariaceae. Това е един от 100-те вида, включени към рода мимулус. Заслужава да му се отдаде специално внимание, тъ...
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...