Родината на влакнестия шмак (Rhus typhina) е Източна Америка, но добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва. Със здравата си коренова система укрепва склоновете и сипеи. Подходящ вид е и за студените райони на страната, защото е мразоустойчив. Представлява храст или малко дърво с височина от 6 - 8 м. От млада възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Опадливите дълги нечифтоперести листа са разположени срещуположно на клоните. На цвят са лъскавозелени в началото. Към края на летния сезон променят баграта в златисто-оранжева, а преди да опадат стават пурпурночервени и придават украсен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини. Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести, червени власинки, от където носи името си „влакнест шмак”.
Гроздовете му се появяват през юни
Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Плодовете зреят през септември и октомври, и са събрани в изправени пирамидални съплодия. През септември до средата на октомври, преди мразовете приличат на пурпурночервени светещи фенерчета. Едно след друго изгасват от ниските температури и сланите, но не падат, а само оронват семената. Задържат се на клоните без листа до зимата. Семената са много качествени, с висока и трайна кълняемоспособност, но семенният начин за размножение е бавен и не се практикува.
Дава много коренови издънки
Рус тифина е предпочитан вид, защото богатата коренова система задържа и укрепва почвата и я пази от рушене и ерозия. Дава множество коренови издънки и затова е много търсен вид за озеленяване както на тревни площи, така и за голи скатове и откоси. Влакнестият шмак се размножава вегетативно чрез коренови резници. Принципът е като при зелените резници.
Дойде ли пролетта, в желанието да отгледат повече различни растения, мнозина използват площта под овошките. Най-често се изхожда от нуждите на домакинството и се прибягва към засаждане на зеленчуци. Д...
Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си...
Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която с...
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...