Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при сортовете, които плододават един път годишно. При прекомерно навлажняване на почвата след образуването на плодовете издънките не могат да узреят и през зимата обикновено измръзват.
Изискванията на сортовете, които раждат два пъти през годината, към почвената влага са значително по-различни, защото основната част от реколтата се формира през есента. Малините Люлин имат голяма потребност от влага още през април, май и юни, когато се формират издънките. Трябва да се поливат и през юли, тогава започват да залагат цветни пъпки за лятно-есенната реколта, а също и през август-септември, период, в който е цъфтежът, наедряват завързите и зреят плодовете. За последно се пуска вода през втората половина на септември. На декар нормата е 35-40 куб. м. До наедряването на завръзите почвата в междуредията е добре да се разрохква след всяка поливка, за да се намалява загубата на влага от изпарение и от плевелите.
Добри резултати дава капкуването, при него добивът се увеличава над 20 %, повишава се качеството на плодовете, икономисват се около 20 % вода.
Растението се „храни” и чрез листата
За подхранване на малините може да се използва универсален хуматен тор. Плододаващите насаждания се подхранват листно по следната схема: 5-7 дни след началото на цъфтежа; 10-15 дни след първото пръскане; 10-15 дни след второто. 80 мл течен тор се разтваря в 50 л вода, разтворът е достатъчен за пръскане на един декар малини. В резултат се засилва естествената съпротивителна сила на растенията срещу болести и неприятели, повишава се устойчивост към стресовите фактори - засушаване и измръзване, по-добър е ефектът от третиране с пестициди срещу болести и неприятели. Освен това растежът и развитието са по-силни и в резултат добивът се увеличава от 10 до 50 %. Плодовете пък стават по-вкусни и по-дълго могат да се съхраняват. Растението се „храни” и чрез листата.
Алпийската ягода е получила широко разпространение сред любителите градинари. Тя плодоноси без прекъсване или на вълни от края на юни до първите студове. Ягодите макар и дребни, са много ароматни и сл...
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...
Телени червеи се наричат ларвите на твърдокрилите насекоми от семейство Елатериде, които са известни в различните части на България като „полски ковачи” или „скоклювци”. Те имат продълговато, силно ...
Дафината или лавровото дърво ( Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено, като листата му живеят почти три години. Расте като изправен храст, но може да се превърне и в средно г...
Чашoвидна формировка на лозите