Градина » Капризният геогенантус

 Капризният геогенантус

Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист геогенантус (G. undathus) и G. poeppigii. Тяхна родина са Перу и Бразилия. Растенията са многогодишни, тревисти. На височина достигат 30-40 см. Стъблата са червеникави, ниски, но разклонени. Увенчани са с изключително ефектни листа. Те са кожести, елиптични, дълги 8-10 см. Баграта им е тъмнозелена. Върху тях като с четка са изписани сребристи раета – централното непрекъснато, а страничните – на щрихи. От долната страна листата са виолетови. Повърхността им е леко вълниста. През лятото за кратко се появяват дребни, бледолилави цветчета, без декоративна стойност.
Основното изискване на растенията е към светлината. Тя трябва да е ярка, но слънцето да не огрява пряко изрисуваните листа, защото ще изличи шарката и те ще позеленеят. Растенията са топлолюбиви. През цялата година оптималната температура трябва да е около 18-20ºС. През лятото безболезнено може да понесат повишаване на тези стойности, но през зимата не е желателно градусите да паднат под 16.
Водата също е важен фактор, за да бъдат листата винаги свежи. Това налага през лятото да се полива щедро. През зимата количеството на поливната вода се намалява, но винаги се съобразява със състоянието на растенията. По отношение на въздушната влажност ще трябва да се задоволява големият им каприз. Растенията не понасят дори леко засушаване на околния въздух, което налага всеки ден да се пулверизират. А понеже варовитата вода би петносала листата, тя задължително трябва да е мека.
Геогенантусът се размножава чрез вкореняване на стъблени резници. Важно условие е пясъчно-почвената смес да е топла. Затова най-подходящият срок е в края на пролетта-началото на лятото. Осигурява се и висока въздушна влажност, като резниците се покриват с прозрачен полиетилен.
И още един каприз – саксиите, в които ще се засадят вкоренените резници, трябва да са плитки и широки. Дренират се добре. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Докато са млади през една-две години растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Леската се присажда през април

Леската е плоден и декоративен храст, който може да бъде използван успешно в градината. У нас се срещат три вида: обикновена (Corylus avellana), цариградска (Corylus maxima) и турска или дървовидна (C...

Кукуряк мори листните въшки

Кукурякът вече разцъфтя. Освен че е едно от първите цветя, предвестници на пролетта, той е и много полезен за всеки градинар. Не само ще украсява стаята, но и може да го използвате срещу някои неприят...

Сега се прави присаждане на спяща пъпка

Присаждането (окулирането) на спяща пъпка започва към средата на юли и продължава до началото на септември. Този продължителен срок е едно от предимствата на тази операция. Освен това се извършва бърз...

Акарите най харесват горещината и сушата

Топлото и сухо време през летните месеци е добре дошло за развитието на акарите. След падналите валежи растенията имат голям и свеж прираст, но при високите температури и ниска влажност през тези месе...

Начало