Градина » Капризният геогенантус

 Капризният геогенантус

Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист геогенантус (G. undathus) и G. poeppigii. Тяхна родина са Перу и Бразилия. Растенията са многогодишни, тревисти. На височина достигат 30-40 см. Стъблата са червеникави, ниски, но разклонени. Увенчани са с изключително ефектни листа. Те са кожести, елиптични, дълги 8-10 см. Баграта им е тъмнозелена. Върху тях като с четка са изписани сребристи раета – централното непрекъснато, а страничните – на щрихи. От долната страна листата са виолетови. Повърхността им е леко вълниста. През лятото за кратко се появяват дребни, бледолилави цветчета, без декоративна стойност.
Основното изискване на растенията е към светлината. Тя трябва да е ярка, но слънцето да не огрява пряко изрисуваните листа, защото ще изличи шарката и те ще позеленеят. Растенията са топлолюбиви. През цялата година оптималната температура трябва да е около 18-20ºС. През лятото безболезнено може да понесат повишаване на тези стойности, но през зимата не е желателно градусите да паднат под 16.
Водата също е важен фактор, за да бъдат листата винаги свежи. Това налага през лятото да се полива щедро. През зимата количеството на поливната вода се намалява, но винаги се съобразява със състоянието на растенията. По отношение на въздушната влажност ще трябва да се задоволява големият им каприз. Растенията не понасят дори леко засушаване на околния въздух, което налага всеки ден да се пулверизират. А понеже варовитата вода би петносала листата, тя задължително трябва да е мека.
Геогенантусът се размножава чрез вкореняване на стъблени резници. Важно условие е пясъчно-почвената смес да е топла. Затова най-подходящият срок е в края на пролетта-началото на лятото. Осигурява се и висока въздушна влажност, като резниците се покриват с прозрачен полиетилен.
И още един каприз – саксиите, в които ще се засадят вкоренените резници, трябва да са плитки и широки. Дренират се добре. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Докато са млади през една-две години растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Запознайте се с розовата ябълка

Розовата ябълка (Syzygium jambos, Eugenia jambos, Jambosa jambos) с нищо не напомня ябълката, нито по формата на дървото, нито по формата на своите плодове. Тя идва от Източна Индия. Дървото на розова...

Всеки лозов сорт става на асма

В двора си имам асми от сортовете Болгар и Хамбургски мискет. Бих желал да си засадя над тротоара Мерло и Каберне совиньон, но не знам дали те могат да станат на асми или трябва да се отглеждат така, ...

Тръстика от блатата освежава стаята

Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи ...

Лавандула за стайно отглеждане

Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиз...

Начало