Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист геогенантус (G. undathus) и G. poeppigii. Тяхна родина са Перу и Бразилия. Растенията са многогодишни, тревисти. На височина достигат 30-40 см. Стъблата са червеникави, ниски, но разклонени. Увенчани са с изключително ефектни листа. Те са кожести, елиптични, дълги 8-10 см. Баграта им е тъмнозелена. Върху тях като с четка са изписани сребристи раета – централното непрекъснато, а страничните – на щрихи. От долната страна листата са виолетови. Повърхността им е леко вълниста. През лятото за кратко се появяват дребни, бледолилави цветчета, без декоративна стойност.
Основното изискване на растенията е към светлината. Тя трябва да е ярка, но слънцето да не огрява пряко изрисуваните листа, защото ще изличи шарката и те ще позеленеят. Растенията са топлолюбиви. През цялата година оптималната температура трябва да е около 18-20ºС. През лятото безболезнено може да понесат повишаване на тези стойности, но през зимата не е желателно градусите да паднат под 16.
Водата също е важен фактор, за да бъдат листата винаги свежи. Това налага през лятото да се полива щедро. През зимата количеството на поливната вода се намалява, но винаги се съобразява със състоянието на растенията. По отношение на въздушната влажност ще трябва да се задоволява големият им каприз. Растенията не понасят дори леко засушаване на околния въздух, което налага всеки ден да се пулверизират. А понеже варовитата вода би петносала листата, тя задължително трябва да е мека.
Геогенантусът се размножава чрез вкореняване на стъблени резници. Важно условие е пясъчно-почвената смес да е топла. Затова най-подходящият срок е в края на пролетта-началото на лятото. Осигурява се и висока въздушна влажност, като резниците се покриват с прозрачен полиетилен.
И още един каприз – саксиите, в които ще се засадят вкоренените резници, трябва да са плитки и широки. Дренират се добре. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Докато са млади през една-две години растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.
Аристолохията е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, чиято родина е Бразилия. Достига височина 3-4 метра. Има здраво увивно стъбло с корковидна дървесина и сърцевидни листа с дължина около...
Лозарите често със страх оглеждат зреещото грозде. Защото знаят - харесат ли го осите, асмите ще служат само за сянка. Но обикновената оса (Vespa vulgaris L.) напада също и повечето овощни градини с я...
Често, щом се говори за почва, става дума и за нейната реакция, която се обозначава с буквите рН (пеха). Той дава представа дали даден разтвор има алкална или кисела реакция. Всички разтвори (плодов с...
Глориозата разтваря големите си красиви цветове в средата на лятото. В превод от латински нейното име означава gloria - слава и тя напълно оправдава името си. За отглеждане е добре да подберете продъл...