Градина » Капризният геогенантус

 Капризният геогенантус

Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист геогенантус (G. undathus) и G. poeppigii. Тяхна родина са Перу и Бразилия. Растенията са многогодишни, тревисти. На височина достигат 30-40 см. Стъблата са червеникави, ниски, но разклонени. Увенчани са с изключително ефектни листа. Те са кожести, елиптични, дълги 8-10 см. Баграта им е тъмнозелена. Върху тях като с четка са изписани сребристи раета – централното непрекъснато, а страничните – на щрихи. От долната страна листата са виолетови. Повърхността им е леко вълниста. През лятото за кратко се появяват дребни, бледолилави цветчета, без декоративна стойност.
Основното изискване на растенията е към светлината. Тя трябва да е ярка, но слънцето да не огрява пряко изрисуваните листа, защото ще изличи шарката и те ще позеленеят. Растенията са топлолюбиви. През цялата година оптималната температура трябва да е около 18-20ºС. През лятото безболезнено може да понесат повишаване на тези стойности, но през зимата не е желателно градусите да паднат под 16.
Водата също е важен фактор, за да бъдат листата винаги свежи. Това налага през лятото да се полива щедро. През зимата количеството на поливната вода се намалява, но винаги се съобразява със състоянието на растенията. По отношение на въздушната влажност ще трябва да се задоволява големият им каприз. Растенията не понасят дори леко засушаване на околния въздух, което налага всеки ден да се пулверизират. А понеже варовитата вода би петносала листата, тя задължително трябва да е мека.
Геогенантусът се размножава чрез вкореняване на стъблени резници. Важно условие е пясъчно-почвената смес да е топла. Затова най-подходящият срок е в края на пролетта-началото на лятото. Осигурява се и висока въздушна влажност, като резниците се покриват с прозрачен полиетилен.
И още един каприз – саксиите, в които ще се засадят вкоренените резници, трябва да са плитки и широки. Дренират се добре. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Докато са млади през една-две години растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Новата бъчва се нуждае от подготовка

Наливането на вината и ракиите в нови дъбови бурета трябва да стане след много старателна обработка. Не се ли осъществи това, настъпват отрицателни промени във вината, които нарушават цвета и вкуса им...

Борбата с балура продължава до октомври

Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...

Украсете двора с плачеща черница

За това растение се споменава дори в Библията. Плиний отбелязал с възторг, че в градините на Рим е израснала черница. Древните гърци я считали за най-разумното дърво, защото тя се разлиства по-късно о...

С домашни средства срещу листните въшки

У нас листните въшки се срещат навсякъде - живеят на гъсти колонии, може и поединично. Смучат сок от листата, леторастите, клонките, клоните, корените на полски, зеленчукови, овощни, горски култури и ...

Начало