Тигридията (Tigridia) от семейство Ирисови (Iridaceae) е член на малоброен род клубенолуковични цветя. Около 20-те представители на рода произхождат от Южна и Централна Америка. Името тигридия означава „приличаща на тигър” и е свързано с петънцата, изпъстрящи центъра на цвета.
Клубенолуковицата на тигридията се отличава лесно – тя е издължена и спираловидно извита, не прилича на никоя друга. Стъблата са високи между 30 и 70 см. Листата са с мечовидна форма, светлозелени, равномерно набръчкани. Подобните на екзотични пеперуди цветчета са разположени поединично или на групи по 2-3 на върховете на цветоносните стъбла. Заради тяхната красота в някои страни наричат тигридията августовска кралица. У нас все още рядко се засажда, но в Западна Европа и в Америка е по-популярна дори от гладиолите, с които е близка роднина.
Два месеца – август и септември, тигридията радва очите с всички оттенъци на червеното, розовото, жълтото и с чисто бялото. А по средата винаги има ярко петно. Вярно е, че разцъфналото цветче изтрайва само един ден. Затова пък всеки ден се появяват нови и нови.
Най-често се отглежда пауновата тигридия (T. pavonia). Тя образува доста едра клубенолуковица, покрита с тъмнокафява суха люспа. Към края на вегетацията основният цветонос приключва с цъфтежа и по луковицата се събуждат спящи пъпки. От тях израстват нови стъбла, които зацъфтяват през септември. Това се случва, когато изрежем прецъфтелия цветонос. Ако обаче желаем да получим семена, не го изрязваме, а изчакваме узряването на семената. Получените от тях растения зацъфтяват още в годината на засяването. За целта още през февруари ги засяваме и се грижим за младите растения, докато мине опасността от студове и ги настаним на постоянно място в градината. Ще бъдем приятно изненадани от разнообразието на багрите им, при това нови и неочаквани.
Както при гладиолите, през есента надземната част на тигридията загива. Клубенолуковиците, които през това време са образували гнезда от детки, се изваждат, стъблата и листата се изрязват. Просушават се около месец на стайна температура. След това се поставят в подходящи съдове – щайги или сандъчета, и се засипват със сух пясък. Клубеновите гнезда се разделят през пролетта 3-4 дни преди засаждането, за да успеят да засъхнат раните от разчупването.
Подходящото време за засаждането на тигридиите в градината е през април-май. Избират се слънчеви, защитени от силни ветрове места.Почвата трябва да е лека, пропусклива, плодородна, да не задържа излишна влага. Луковиците се засаждат на дълбочина около 10 см и на разстояния помежду им 15-20 см. Поникват след 4-5 седмици. При добри грижи растенията израстват мощни, но цъфтежът ще настъпи едва през август. Още по-добри резултати ще получим, ако предварително засадим тигридиите в саксии и ги засадим в градината вече пораснали.
Грижите са както за гладиолите – поливане при нужда, разрохкване на почвата и евентуално подхранване веднъж на 2 седмици с комбиниран тор за цъфтящи растения.
Към групата на два пъти плододаващите (ремонтантни) сортове може да се включи английският Редгаунтлет. Той не е типично ремонтантен, но при добри грижи след беритбата (редовно окопаване и поливане), п...
Цветното зеле образува главичките си през септември, а и през октомври в зависимост от това кога сте засадили растенията. Главите ще станат едри и здрави, ако през този период подхраните лехите, за 10...
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растения...
Тревният чим има редица предимства, които го правят толкова атрактивен и предпочитан при избора на метод за затревяване и създаване на тревен килим. Тези предимства са: • незабавен резултат в изключ...