Запознайте се с дивия лимон

Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Хималаите и централен и северен Китай. Култивира се в Япония и по-топлите части на Европа и Русия.
Растенията, засяти от семена, през първите 2-3 години растат бавно. На 4-5 година нарастването им се усилва, като на сезон е в порядъка от 40-50 см. За присадки на цитрусови растения се използват от 3-5 годишни растения. Присаждането се прави през месец юни, защото по-късните не успяват да се развият добре до зимата.
Дивият лимон изисква свежи и плодородни почви, полусянка и защитени от вятър места. Много зле понася повреждането на кореновата си система. Ако се наложи смяна на мястото на растението в градината може и да загине.
Размножава се чрез семена или резници. Семената не понасят дълго съхранение и изсушаване. Засяват се в свежо състояние и тогава кълняемостта им е висока. Освен отделни семена, може да се засява в почвата и цял плод (той съдържа в себе си от 20 до 50 семена).
Дивият лимон много лесно се кръстосва с други видове цитруси и получените хибриди притежават по-голяма студоустойчивост, а вкусът на плодовете е не по-лош от този на истинските лимони, портокали и мандарини. На самият див лимон, плодовете не са ядливи. Като студоустойчиво и листопадно дръвче се използва като основа за присаждане на много други ядливи цитруси и е единствената подложка, която се използва за присадки на мандарините от група Сатсума. Трябва да се има предвид, че се използва за подложка само за растения, които ще се отглеждат отново само на открито, а не такива, които ще се отглеждат в съдове. Това е заради цикълът на развитие му, особенно през зимния период. Цветовете му са със силен аромат, съдържат доста нектар и правят растението добър медонос. Цъфтежът е в периода април-май. Използва се и като декоративно дръвче в парковото озеленяване.
Да се има предвид, че бодлите по клонките на дивия лимон са доста остри, мощни и с дължина до 10 см. Растението не трябва да се отглежда в градини на семейства, където има малки деца, защото може опасно да се набодат. Може да се използва и за направата на жив плет, който с разрастването на растенията става практически непроходим. Много птици използват такава жива ограда за свое убежище и така стават недосегаеми за котките.