Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Краят на март - началото на април е крайният срок за разсаждане на доматите. Оформете кавали на разстояние 80 - 90 см между тях . Високостъблените сортове ще засадите на 35 - 40 см между растенията. ...
Фикус Бенджамин е най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините. Бенджаминът расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стра...
Скутеларията (Scutellaria), известна и като шлемник, е род от семейство Устоцветни, който включва около 360 вида растения. Те са многогодишни, коренищни, рядко едногодишни, тревисти или полухрастовидн...
Долните листа на дифенбахията изсъхват и опадат. Оформя се дълъг гол ствол.Това е естествено състояние при дифенбахията - долните листа с възрастта да изсъхват и да се отчупват, а отгоре постепенно по...