Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Планинското растение бабако (Carica pentagona) от сем. Папаеви расте във високите долини на Андите, разположени в съвременния Еквадор. Наричат го още бабао. През 1793 г. семената му попаднали в Нова З...
Смокинята е едно уникално растение сред своите тропични и субтропични събратя. Тя се отличава с това, че е разделнополов, двудомен, кръстосано-опрашващ се вид. Една част от растенията образуват женски...
Бататът (Ipomea Batatas L.), известен у нас още под името сладък картоф, произхожда от тропическите райони на Америка. У нас се отглежда ограничено в Ивайловградско, Петричко, Санданско. Това е многог...
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
Ягодите не могат без августовски грижи