Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Изсъхването и загиването на плодните дръвчета в последните години е състояние, което се констатира на много места в страната. Обикновено това е предизвикано от болести (цитоспороза, антракноза и др). ...
Всички знаят за съществуването на регулатори на растежа и развитието - хормони - при животните и хората. Но не на всички е известно, че сходни регулатори - фитохормони - имат и растенията. Те се израб...
При размножаването на лупина чрез резници новите растения запазват характерните белези на майчиното растение. Тези характеристики невинаги се запазват при размножаването чрез семена. Как става? С...
Не е трудно да се установи. Опитаме ли се да разгънем свития като пакет лист, ще видим причинителя - черна въшка. Така се и нарича - черна черешова листна въшка (Myzus cerasi). Има я навсякъде из стра...
Не забравяйте да наторите лозето