Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Дори едно загнило петно да видите, изхвърляйте клубените След изваждането на картофите при подготовката за съхранение често по клубените се забелязват повреди от фузарийно или сухо гниене, причинява...
Мексиканската юка, пренесена в стаята, променя характера си, но само отчасти. Тя често притеснява своите домакини, като започва ту да вехне, ту да се развива. За това необичайно поведение има обяснени...
Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят. Видът S. can...
Основно засаждането на лилиумите става в ранна есен. Оптималният срок за тази цел е септември-октомври. При условие на топла есен луковиците успяват да се вкоренят. При ранно настъпване на студовете т...
Пролетна резитба на малините