Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Коколобата (Coccoloba uvifera) е много ефектен листнодекоративен вид, който в последните години се настани и у нас. Растенията произхождат от Южна Флорида и Антилските острови, където се оформят като ...
Има цветя и храсти, които не предпочитат слънцето, а сянката. Момината сълза (Convallaria majalis) напролет ще я срещнем на сянка под някое дърво или зид. Белите уханни цветове, подобни на звънчета, с...
През септември тревата на моравата расте значително по-бавно, въпреки че и сега е нужно да я косите периодично, дори и това да е сведено до веднъж на две седмици. Както и в предишните месеци, важно е ...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Внимавайте с директните сортове лози