Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
Шареният гроздов молец е малка пеперуда (Lobesia botrana Den et Schiff) . Развива три поколения годишно. Зимува като какавида в пашкулче под старата гора на лозите, в пукнатините на коловете и други п...
Едно от най-странните заболявания по овощните дървета е „посребряването” на листата. То обикновено се наблюдава през втората половина на вегетационния период. Получило е наименование сребърен или олов...
Сушените праскови са рядкост на пазара, но са едни от най-трайните сушени плодове. Узрелите, но все още относително твърди праскови, първо се измиват, след което се нарязват на тънки кръгчета. Сушат с...
Преборете се с полярността в лозето