Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Долните листа на дифенбахията изсъхват и опадат. Оформя се дълъг гол ствол.Това е естествено състояние при дифенбахията - долните листа с възрастта да изсъхват и да се отчупват, а отгоре постепенно по...
Колцуването при лозата е дейност позната отдавна. Тя се състои в отнемане на един пръстен, широк около 5 мм, от кората на плодната пръчка, зеления летораст или рамото на лозата. С това се спира движен...
Родината на влакнестия шмак (Rhus typhina) е Източна Америка, но добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва. Със здравата си коренов...
Имате ли го веднъж в двора си, келдаръмчето (Portulaca grandiflora) само ще си се засява. Семената му се оронват, презимуват плитко в почвата и напролет покълват. Разбира се, вие можете да си отглед...