Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Културата е много взискателна към плодородието на почвата, не понася повишена киселинност и близки подпочвени води. Аспержите растат добре на рохки песъкливи почви, богати на хранителни вещества. Те с...
Дълбоката есенна оран е основният широко прилаган начин за обработка на почвата в лозята. Чрез нея едновременно се извършва обръщане, размесване и разрохкване на орния пласт. На повърхността се изважд...
Най-подходящият период за сеитба на разсад за зеле средноранно производство е края на месец април - началото на май. Засяването се извършва в открити лехи, в градина добре запасена с хранителни вещест...
С помощта на почвопокривни растения могат бързо да декорират нелицеприятни участъци от буци суха почва или обрастващи в плевели под дървета и между храсти. Непризнат лидер между тях е здравецът. Това ...
Дървесина, твърда като желязо