Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Голямата площ може да се озелени с почвопокривни растения, които достатъчно бързо ще образуват плътен килим от листа и цветове. Няма да ви се налага и да чистите плевелите дори: почвопокривните растен...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...
Тази изящна лиана е желана красавица за всеки български двор. Природата е сътворила над 250 вида, а човекът ги е кръстосвал така, че е произвел невъобразимо разнообразие от форми. Така например клемат...
Топкарамфилът, сполучливо наречен от народа ни и самакитка, може да остане на едно и също място повече години, но много бързо губи декоративната си стойност. Затова се отглежда като двегодишно растени...
Корените на лозата също се режат