Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при сортовете, които плододават един път годишно. При прекомерно навлажняване на почвата след образуването на плодовете издънките не могат да узреят и през зимата обикновено измръзват.
Изискванията на сортовете, които раждат два пъти през годината, към почвената влага са значително по-различни, защото основната част от реколтата се формира през есента. Малините Люлин имат голяма потребност от влага още през април, май и юни, когато се формират издънките. Трябва да се поливат и през юли, тогава започват да залагат цветни пъпки за лятно-есенната реколта, а също и през август-септември, период, в който е цъфтежът, наедряват завързите и зреят плодовете. За последно се пуска вода през втората половина на септември. На декар нормата е 35-40 куб. м. До наедряването на завръзите почвата в междуредията е добре да се разрохква след всяка поливка, за да се намалява загубата на влага от изпарение и от плевелите.
Добри резултати дава капкуването, при него добивът се увеличава над 20 %, повишава се качеството на плодовете, икономисват се около 20 % вода.
Растението се „храни” и чрез листата
За подхранване на малините може да се използва универсален хуматен тор. Плододаващите насаждания се подхранват листно по следната схема: 5-7 дни след началото на цъфтежа; 10-15 дни след първото пръскане; 10-15 дни след второто. 80 мл течен тор се разтваря в 50 л вода, разтворът е достатъчен за пръскане на един декар малини. В резултат се засилва естествената съпротивителна сила на растенията срещу болести и неприятели, повишава се устойчивост към стресовите фактори - засушаване и измръзване, по-добър е ефектът от третиране с пестициди срещу болести и неприятели. Освен това растежът и развитието са по-силни и в резултат добивът се увеличава от 10 до 50 %. Плодовете пък стават по-вкусни и по-дълго могат да се съхраняват. Растението се „храни” и чрез листата.
Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упори...
Каква точно да е резитбата, зависи от много условия - климатични, почвени, агротехнически, от самата биология на растението. В районите, където има опасност от измръзване на пъпките през зимата, трябв...
Калцеоларията (Calceolaria), наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийн...
Разделянето на божурите е полезна градинарска практика. То ще ви осигури силни и здрави растения с обилен цъфтеж. Преди да изкопаете божурите, изрежете стеблата им почти до почвената повърхност. След ...
Не закъснявайте с прибирането на ябълките