През зимата грешките се набиват на очи

През зимата градината се вижда ясно от край до край. Неволно се набиват на очи типичните грешки. Те не могат да се поправят веднага, но ако се знаят, постепенно ще се избягват през годината.

Клоните с издути пъпки са сигнал, че вътре е заспал опасен акар

Храстите на сочните плодове - малини, къпини - обикновено се намират по краищата на двора. Лесно се вижда например, че френското грозде е изрязано през есента. Но това невинаги е извършено правилно - оставени са пънчета, пукнатини по кората, в които често зимуват вредители. Върху повърхността на подрязаните места се вижда черна сърцевина. Такива клони се премахват, докато се появи ненаранена, светла дървесина или се изрязват до земята. Оставят се много клони с издути пъпки. Знае се, че това е пъпков акар, а той се размножава мълниеносно. Във всяка заразена пъпка има до 8 хиляди микроскопични акарчета. Те лесно се пренасят от вятъра, насекомите, дрехите.
Вредността се засилва и от това, че насекомото пренася вируса на кичестост - нелечимо заболяване на всички видове френско грозде, причиняващо безплодие. Затова всички клонки с такива пъпки се изрязват и унищожават. Ако поражението е много силно, най-добре е растенията да се изкоренят и да се заменят с нови.
На френското и цариградското грозде се изрязват връхчетата, ако те са покрити със сиви налепи. Това е брашнеста мана.
Малините почти винаги са огънати, стъблата се издигат над снега като дъга. А най-ниските температури са винаги в надснежния слой на въздуха.
Затова в студовете тези дъги са най-уязвими. Защо огъват малината? За да я скрият под снега. Но трябва да се прегъва ниско, почти до земята.

„Храната" на растенията покрийте грижливо

В някои градини се вижда оборски тор, разпръснат на малки купчинки. Това е грешка. В такива купчинки азотът, фосфорът, калият и полезните елементи се измиват лесно от валежите и снежната вода, а част от азота просто се изпарява. И така до пролетта намалява полезността на оборския тор. Най-добре е той да се складира на голяма правоъгълна купчина, която отгоре да се покрие с торф, слама или сено. Така оборският тор угнива добре и губи първоначалната си агресивност за растенията.