Основните грижи през месеца са насочени към поддържането на необходимия воден режим и провеждането на редовни растителнозащитни мероприятия. При ранното производство на дини първите плодове започват да зреят в края на юни - началото на юли, а при средно ранното около средата на същия месец и приключват в периода от 25-ти август до към 10-ти септември, според метеорологичните условия. Узрелите плодове се познават по изтъняването и обезкосмяването на дръжката и изсъхване на мустачето, а кората добива лъскавина.
По време на цъфтежа и нарастването на плодовете, растенията предявяват големи изисквания към почвената влажност. Най-благоприятно им се отразява поливането в началото на плододаването. В период на масово плододаване не се полива. Беритбите се правят сутрин след вдигане на росата, като се внимава да не се тъпчат и усукват стъблата.
При отглеждане на дини на ветровити места много полезна практика е засипването на най-долните 3-4 възела на основните стъбла с влажна и рохкава почва. Това спомага да се развият допълнителни корени, които подобряват усвояването на хранителни вещества и водата от почвата и не позволяват обръщането и разместването на растенията от вятъра. При липса на валежи поливането се прави привечер, по браздите, като се пазят стъблата от заливане. От друга страна не трябва да се забравя, че обилното напояване води до получаване на плодове с по-дебела кора и по-ниско захарно съдържание. Обилната влага влошава качеството на продукцията и трябва да се избягва.
За разлика от дините, пъпешите са с по-слабо развита коренова система и броят на поливките при тях е малко по-голям - според климатичните условия в момента. Високата почвена влажност също е вредна и може да доведе до масово напукване на узрелите плодовете. Ранните сортове започват да зреят през втората половина на юли и продължават през целия август, а късните плододават до края на септември. Узрелите плодове се познават по промяната на окраската на кората, която става типичната за сорта и по лесното отделяне на дръжката.
И при двете култури, трябва своевременно да се унищожава плевелната растителност и да се води борба с появилите се болести и вредители. Обикновено през юли се плеви 1-2 пъти, като се внимава да не се обръщат и разместват стъблата. Високата въздушна влажност създава условия за развитие на редица болести и неприятели и е предпоставка за масови поражения. За да не се разпространяват болести, в посева се влиза след вдигане на росата. Хладното дъждовно време спомага за развитието на редица болести и вредители, по-важни от които са брашнестата и кубинската мана, особено разпространена при пъпешите. При забелязване на фузарийно увяхване, болните растения се изскубват и изнасят от посева, след което се изгарят. Появилите се листните въшки освен че нанасят повреди са разпространители и на болести. Важно изискване при пръскането срещу вредители по време на плододаване, е да се използват само препарати с къс карантинен срок.
Ако жълтеенето започва от най-старите листа, една от причините е недостиг на азот. Пожълтява ли върхът и най-младите листа, това е признак за неинфекциозна хлороза. При по-силно развитие на хлорозата ...
Извадени са вече луковиците на лалета, нарциси, зюмбюли и кокичета и се съхраняват по мазета и прохладни помещения. За да имате и през следващата година обилен цвят, трябва да ги преглеждате внимателн...
Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска...
- За да съхраните по-дълго тиквички или краставици, ги поставете в полиетиленови торбички или емайлирани съдове и ги дръжте, без да покривате с капак на най-долната лавица на хладилника. - За да не ...