Мушмулата е четвъртият семков овощен вид, които се отглежда като единични дървета в любителските смесени овощни градини. Среща се в пасищните и горски площи, присадена от любители на глог. В Странджа и в Сакар планина се среща и диворастящата мушмула с много дребни плодове.
Плодовете на мушмулата се консумират в прясно състояние след омекване. От тях може да се приготвят натурални сокове и някои други продукти. В плода на мушмулата се съдържат захари, минерални соли, много дъбилни вещества, витамини и др. Освен като храна плодовете се препоръчват за възбуждане на храносмилателната система, при заболяване на жлъчката, на черния дроб и на бъбреците и при стомашно-чревни разстройства.
Биологични особености
Дървото на мушмулата има слаб растеж, встъпва в плододаване към третата- четвъртата година след засаждането и живее до 30-50 години в зависимост от подложката и условията на отглеждане.
Това е един от най-късно цъфтящите овощни видове и повредите от пролетните мразове при нея са много рядко явление. Преди цъфтежа цветната ос се удължава и образува къса клонка, подобно на дюлята, която служи и като плодна дръжка. Върху тези къси клонки основно се формират плодните пъпки за следващата година. В резултат на това се предизвиква силно разклоняване и бързо застаряване на плододаващата дървесина, подобно на дюлята. Това налага през плододаващия период да се извършват редовни резитби за просветляване и подмладяване.
Плодовете на мушмулата се прибират късно през есента, след падане на първите слани. В зависимост от срока на беритбата продължителността на следберитбеното доузряване и омекване на плодовете е различна. При по-късна беритба омекването започва още на дървото на част от плодовете.
Изисквания към климата и почвата
Мушмулата е студоустойчиво растение. При нашите климатични условия измръзвания не се наблюдават както през зимата, така и през пролетта.
Изискванията към влагата се определят от подложката, върху която е присадена. Присадена върху глог, мушмулата проявява задоволителна сухоустойчивост и не е взискателна към почвените условия. В овощните разсадници се присажда върху дюлеви клонови подложки и в този случай изискванията към почвената влага и към хранителния режим на почвата са по-големи.
Размножаване на мушмулата
Както бе посочено, мушмулата се размножава чрез присаждане върху клонови дюлеви подложки и върху глог, които до голяма степен определят по-нататъшните грижи. При мушмулата няма утвърдени сортове, но трябва да се размножават формите с по-едри плодове, така че при подобаващи грижи да се постигне по-добро качество.
Грижи след засаждането
Дървото се формира като свободно растяща корона с височина на стъблото 60-70 сантиметра. През първите няколко години резитби почти не се прилагат, но през плододаващия период тъй катао клонките силно се разклоняват и застаряват, се налагат редовни резитби за просветляване и периодични за подмладяване.
Поддържането на почвената повърхност е в зависимост от използваната при присаждането подложка. Присадена на дюлева подложка мушмулата най-добре се развива и плододава при редовна обработка на почвата и периодично торене с органични и минерални торове. Когато подложката е глог, може да се отглежда и на зачимени площи.
Присаждането на спяща пъпка започва към средата на юли и продължава чак до началото на септември. Този продължителен срок е едно от предимствата на тази операция. Освен това то се извършва бързо, прав...
Антиринумът иди известното у нас кученце (Antirhinum) е многогодишно растение, което се култивира и като едногодишно. Родината му е Северна Америка и Южна Европа. Височината на растението е от 15 до 1...
Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и наши...
Причина за това заболяване не са бактерии, гъбички или вируси, а недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но да не е в усвоима форма. Това най-често се случва във варовитите почви...