Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи на фонтан, се разпиляват в различни посоки. Листата напомнят тънки косми, с израстването се извиват красиво като дъга.
На края на изящните тънки стъбла, които падат ниско встрани, през пролетта се появяват фини цветове. Отначало те са кафяви, а след това, когато се разтворят, стават бели и тогава растението изглежда като украсено с памучни топчици. Цъфтежът е дълъг и продължава от пролетта до началото на лятото. Понякога е възможно цъфтежът да продължи цяла година.
Тръстиката предпочита полузатъмнените места и трудно понася преките слънчеви лъчи. През зимата тя се нуждае от топлина. Минималната температура, при която може да се отглежда през този сезон, е 12 градуса.
Това е типично блатно растение, затова има нужда от обилни поливки и висока влажност на въздуха. Саксията с растението трябва да се постави в чинийка и да се следи в нея постоянно да има вода. Много е полезно понякога растението да се пулверизира, особено в силно затоплените помещения. От март до септември трябва да се подхранва веднъж на две седмици с торове за декоративно - листни растения. Тръстиката не се нуждае от зимна почивка, тя цяла година се чувства много добре в стаята, разбира се, при осигуряване на достатъчно висока влажност на почвата и въздуха.
Растението се слага в субстрат за папрати. Сместа може да приготвите и сами от торф, листовка и груб пясък в съотношение 3:3:2. При течение или недостатъчни поливки краищата на листата потъмняват и се стига до гибел на растението.
Събраните семена може да се засеят през пролетта в смес от градинска пръст, торф и пясък в равни части. Съдът с тази смес се поставя в кашпа, пълна с вода. След няколко седмици младите растения се разсаждат в отделни саксийки. Лесно може да се размножи растението и като се раздели, но по-добре е това да става със семена. Получените растения по правило са по-издръжливи и пищни.
Монардата е рядко красиво многогодишно растение от сем. Устоцветни. Познати са 15 вида. Всички в почвата образуват мощно коренище. Най-често използваната монарда дидима развива слабо розклоняващи се,...
Нарича се още висока, защото превъзхожда чувствително по размери познатите ни видове боровинки по нашите планини, и културна, защото се отглежда от човека. Нарастващият интерес към нея е лесно обясни...
В летните месеци зелето става обект на голямо внимание от страна на зелевата муха. Това насекомо, което прилича на обикновена муха, на дължина достига до 6-7 мм. Снася яйцата си в почвата близо до с...
В райoните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използвaт само определени сортове, които притежават много добра...
Гергината - буйният танц на цветовете