Живите огради и оригиналните фигури от красивия храст винаги са на мода
При описанието на възрожденските български дворове неизменно се споменават чимшир портите и бухлатите чимшири. Грижливо отглеждани и поддържани от стопаните, те придавали нотка на екзотика и престижност. И днес тези растения са чести обитатели както на парковете, така и на домашните градини. Ценят се високо заради гъстата красива корона, блестящите листа и добрата им поносимост към подстригването, която позволява да се създават от тях дълговечни живи огради и фигури с различна височина.
Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава "плътен" и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.
Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината
Ако е засаден на припек, той ще расте буйно. Добре ще се развива обаче и на полусянка. Неопитните градинари трябва да знаят, че чимширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на квартирата въобще не му действа зле. Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Когато обаче искаме бързо да имаме плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата - по-гъсто. За да не направите грешка, най-добре е да попитате в разсадника как да засадите конкретния сорт.
С ножицата
За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал. Вкореняването става или в специален студен парник, или направо в сенчеста леха в градината, която се поддържа постоянно леко влажна. За съжаление корените се появяват много бавно - понякога е нужна цяла година.
През първата година от засаждането чимшировите храстчета се подрязват само веднъж (от 1/3 до 1/2 от височината), за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.
Много са любителите малинари, които посягат към ножицата едва напролет и то толкова, колкото да изрежат изсъхналите леторасти. Може би от страх да не премахнат някой, който ще им даде плод. А може би,...
Мозайката по гергините е разпространена навсякъде у нас и е често срещана болест. Признаците на заболяването варират силно при различните сортове. Най-често по листата на заболелите растения нервите и...
Всяко стопанство у нас отглежда кокошки. А знаете ли, че черупките на кокошите яйца са ценен калциев тор и се добавят за намаляване на почвената киселинност и за подобряване на структурата й? Как став...
След падналите проливни дъждове има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции и мицел вър...