Живите огради и оригиналните фигури от красивия храст винаги са на мода
При описанието на възрожденските български дворове неизменно се споменават чимшир портите и бухлатите чимшири. Грижливо отглеждани и поддържани от стопаните, те придавали нотка на екзотика и престижност. И днес тези растения са чести обитатели както на парковете, така и на домашните градини. Ценят се високо заради гъстата красива корона, блестящите листа и добрата им поносимост към подстригването, която позволява да се създават от тях дълговечни живи огради и фигури с различна височина.
Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава "плътен" и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.
Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината
Ако е засаден на припек, той ще расте буйно. Добре ще се развива обаче и на полусянка. Неопитните градинари трябва да знаят, че чимширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на квартирата въобще не му действа зле. Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Когато обаче искаме бързо да имаме плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата - по-гъсто. За да не направите грешка, най-добре е да попитате в разсадника как да засадите конкретния сорт.
С ножицата
За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал. Вкореняването става или в специален студен парник, или направо в сенчеста леха в градината, която се поддържа постоянно леко влажна. За съжаление корените се появяват много бавно - понякога е нужна цяла година.
През първата година от засаждането чимшировите храстчета се подрязват само веднъж (от 1/3 до 1/2 от височината), за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.
Използван широко в страните от Западна Европа, напоследък този метод намира все по-широко приложение в практиката на овощните разсадници и у нас. Много е интересен и за любителите овощари. По същество...
Още не е късно да засадите плодно дръвче, стига да не са набъбнали и разпукали пъпките. Трябва обаче да свършат зимните студове. Пролетното засаждане е за предпочитане в районите с къса, дъждовна и хл...
С помощта на почвопокривни растения могат бързо да декорират нелицеприятни участъци от буци суха почва или обрастващи в плевели под дървета и между храсти. Непризнат лидер между тях е здравецът. Това ...
Дори и мушкатото да е покрито с цветове, трябва бавно да го подготвите за зимата. Бързо настъпващите студове могат да го повредят. Често саксиите с мушкатото се покриват с компост. За да подготвите...