Въпреки препоръките обичките (фуксии) да зимуват на хладно и светло място, много хора нямат възможност да им осигурят подобни условия. Те прибират през есента своите цветя в жилищните помещения, където температурата е висока. Спазвайки определения им от природата ритъм на покой и интензивен растеж, обичките послушно проспиват късната есен и тъмната част на зимата, но щом денят чувствително нарасне, те се събуждат. Отначало се появяват нови листа, а не след дълго - и първите пъпки. Тази поява смущава много любители, тъй като февруари е месецът, през който се извършва обрязването за оформяне на храстчето и за обилен цъфтеж през лятото. А как да отрежеш напъпили клонки?
Най-добре поставете саксията на възможно най-светло място и съкратете само тези клонки, които нямат пъпки. Започнете да поливате пестеливо, но редовно. След около седмица подхранете с разтворим тор за саксийни цветя, но в намалена концентрация. След това всяка седмица повишавайте концентрацията, докато достигнете нормалната, която е указана на опаковката.
Когато напъпилите клонки прецъфтят, обрежете и тях. Пресадете обичката в нова пръст, като съкратите корените. Поставете я на добре осветено място, поливайте и оросявайте редовно. При такива условия скоро ще се оформи красиво, добре облистено растение, а не след дълго ще започне и новият цъфтеж.
Резниците се вкореняват само за десетина дни
Клонките, които сте изрязали, посадете във влажен пясък или торф и сложете съда на топло и слънчево място. Поддържайте субстрата влажен. След около 8-10 дни резниците ще се вкоренят. Посадете ги поотделно в малки саксийки в почвена смес, съставена от три части листовка, две части градинска пръст и една част пясък. В началото на лятото ги пресадете още веднъж. Получените млади растения при редовно поливане и подхранване ще ви радват до късна есен с обилен цъфтеж. Освен като украса за перваза и балкона фуксиите могат да се използват и като градински растения. Засаждат се на полусенчести места с обилно сутрешно слънчево огряване. Могат да се аранжират няколко вида с различни по форма и окраска цветове, а могат и успешно да се комбинират с други градински цветя.
Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа...
Основна задача при резитбата на лозата е борба с полярността. Това е биологична особеност, която се изразява в стремежа на лозовото растение да развива връхните си пъпки и да изтегля по-силно и голяма...
Плумерията, наричана още Франджипани, е едно от най-колоритните и силно ароматни тропични растения, които се отглеждат у нас. Уханието на парфюм, който излъчва, изпълва цялата стая. Мирисът варира от...
Тигридията (Tigridia) от семейство Ирисови (Iridaceae) е член на малоброен род клубенолуковични цветя. Около 20-те представители на рода произхождат от Южна и Централна Америка. Името тигридия означав...
Тръстика от блатата освежава стаята