Родът на Оксалиса (Oxalis) е голям и наброява около 800 вида, разпространени в умерените, субтропичните и тропични области на света. Представители са на едноименното семейство Киселичеви (Oxalidaceae). Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения, по-рядко полухрасти с характерните за тях тройни и четворнонаделени листа, наподобяващи много тези на четирилистната детелина. Подземните им органи в зависимост от вида са с различен строеж - има коренища, грудки и малки луковички. Някои от видовете добре се развиват на открито в места с лека почва и полусянка. Други пък може да се отглеждат само като стайни растения в саксии. Видовете, които се отглеждат като декоративни саксийни растения, са с тропичен произход и затова навън през зимата не биха могли да издържат дори и да има някакво покритие на саксията.
Като стайни се отглеждат четирилистният оксалис (Oxalis tetraphylla), оксалисът на Ортгес (Oxalis ortigesii), триъгълният оксалис (Oxalis regnellii), капският оксалис (Oxalis bowiei). Четирилистният оксаликс има четириделни зелени листа с тъмно-кафяв център, разполагащи се на дълги дръжки. През зимата изпада в зимен покой, като хвърля листата си. Луковичките му остават в саксията, като се съхраняват в сухо и прохладно място с температури не по-ниски от 10 градуса. През пролетта те се изваждат и се засаждат в нова почвена смес и до започването на образуване на листа се поливат много рядко.
Оксалис на Ортгес е с жълти цветове и тройнонаделени зелено-кафяви листа на дълги дръжки. Той е коренищно растение. Този вид няма ясно изразен период на покой и затова през зимата се отглежда също на топло в стая. Може да се размножава чрез резници.
Триъгълният оксалис е от Южна Америка и има зелени с пурпурен оттенък листа. Вирее добре на полусянка при достатъчно влага. Чувства се добре и в неотоплявана стая или осветен коридор, но не понася течения.
Капският оксалис е много красив с едрите си розови цветове, но не е замоустойчив за нашите ширини и можем да го отглеждаме само в стая.
Чаенохибридните сортове започват да цъфтят още от май. През юни и юли е масовият цъфтеж на почти всички сортове. Тъй като цветовете се образуват на клонки от първи, втори и трети разред, то цъфтежът и...
Цикламите започват да цъфтят през октомври и навлизат във фазата на покой в края на зимата. През този период се препоръчва растението ежеседмично да се подхранва с течни комплексни торове, като се изп...
Лучени семена може и сами да си произведете, като производството им по нищо не се различава от това на лука за консумация. Получаването на здрави и обезвирусени семена става на високи, проветриви мест...
Можем да го направим и през пролетта, но най-подходящият момент е есента и то началото й – месец септември. Това се отнася не само за божура, но и за други многогодишни видове като перуника, астилбе, ...