Ако засадите лозето си на склон, то ще получите равномерни и висококачествени добиви. За съжаление обаче наклоненият терен може да затрудни извършването на ръчните работи. Почвата се свлича, оголват се главините. Трябва е да се вземат мерки за предотвратяването на ерозията. По-важни за целта са: риголването да започне от долния край, с което се намалява наклона; да се поддържа открит ров на горния край, който да отвежда стичащите се води; редовете да се ориентират по хоризонталите; да се направят водозадържащи канавки в междуредията и др. Тези противоерозионни мерки са ефикасни при наклон на мястото до 12-13 градуса. Над тази граница се налагат по-сериозни мерки за борба с ерозията, каквато е терасирането. При неголям наклон на мястото се изграждат наорни тераси. Цялото място преди риголването се разделя на ивици, широки от 10 до 20 м. Риголването започва от долния край. При завършване на първата ивица последният ров остава открит. Подминава се една лента, широка 1 м и започва риголването на втора ивица, след това на трета и т.н. по същия начин. Така са оформят няколко терасни платна, разделени със синори.
При по-голям наклон сеизграждат стъпаловидни или изкопно-насипни тераси.. На тях се различават откос и платно. Откосите трябва да бъдат иззидани или зачимени. Височината им не бива да надминава 1-1,5 м. Платното е използваната част иа терасата. За предпочитане е то да не бъде хоризонтално, а с наклон от 3 до 6 градуса. Ширината на платното се определя от наклона. На платната се засаждат обикновено по 3-4- реда. Крайните редове отстоят от откосите на половин междуредово разстояние. При стъпаловидните тераси се губи част от мястото. Те изискват инвестиции и се правят при доказана необходимост. При плитки почви не са подходящи. Ако настаните лози на тереси, то най-слабо ще се развиват тези от външния ред, а най-силно - в средата.
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Като общоприето правило за начало на присаждането се приема времето от средата на юли до края на август. Това обаче води до някои икономически и технически трудности. Първо, площта на питомника стои...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...