През 1952 г. стопанинът Илчо Цонков Пандуков от с. Видима, сега квартал на гр. Априлци, облагородил в градината си две джанкови подложки с присадници от къснозреещата джанка. Единични дървета от нея се срещат в редица населени места в Габровския, Ловешкия и Плевенския край. Доста са засадени около София и на други места в страната.
Тази джанка узрява през първата и втората десетдневка на декември и е проучена от н. с. Мичо Балев от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян.
Издържа на студ и жега
Изискванията към почвата и условията на отглеждане са същите като при останалите сортове джанки. Добре издържа на ниски и на високи температури.
Дървото е голямо, с кълбовидна и слабо разлата корона. На височина достига до 9 м, а диаметърът на ствола - до 80 см. Скелетните клони излизат под остър ъгъл, но те нямат склонност към отчесване.
Листата са тъмнозелени, с овално-продълговата форма, слабо овласени. Плодовете са средно едри, около 12 г, формата име кълбовидна. Кожицата им е тънка, нежна, здрава, жилава и се отделя от плодовото месо. Има тъмночервен пурпурен цвят, с подкожни точици и сив восъчен налеп. Месото е жълтеникаво-белезникаво, плътно, много сочно, със сладко-кисел вкус и слаб аромат. Хрупкаво е, има плътна консистенция, качеството е отлично. Костилката не се отделя.
Къснозреещата джанка цъфти едновременно с другите сортове джанки. Рано започва да ражда, плододава редовно. От едно дърво в нормални години могат да се наберат над 150 кг плодове. Тази форма е устойчива на разпространените по сливата болести и най-вече на червените листни петна.
Плодовете могат да се съхраняват продължително време през зимата до края на януари. Подходящи са за консумация в свежо състояние. От тях се правят хубави компоти, сиропи, ракии. В компотите плодовете се запазват цели, а сиропът е бистър.
Фиданки има в Троян
Със своите достойнства къснозреещата джанка може да стане „хоби" на всеки овощар. Фиданки може да се поръчат в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян. Но може да се купят калеми от маточни дървета в същия институт и любителите сами да ги присадят на подходящи джанкови подложки.
В цветарството са известни около 20 вида лютичета, произхождащи от семейство Ranunculus. Най-разпространено е азиатското лютиче (Ranunculus asiaticus), което се среща в югоизточната част на Европа и А...
Мнозина градинари вече отгледаха прекрасни дини и пъпеши. Разбираемо е, че искат и догодина да имат от същите сортове. От кой обаче точно плод да вземат семе? Задължително се избират най-типичните за ...
В райните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използват само определени сортове, които притежават много добра ...
Салатата е растение на хладния и влажния климат. Семената й никнат при ниска положителна температура, а в почвата са сравнително устойчиви, лесно не загниват. Това дава възможност да се засеят непосре...